При традиционната класна стая процеса на преподаване и изучаване е съпътстван от непрестанна комуникация между учител и ученици - те могат да се чуват и виждат, да работят и да разглеждат материали, помагащи на процеса на обучение, които могат да са представени с различни медии (таблици, графики, прожектор на компютърни презентации, видео и аудио касети, т.н.)

   Тъй като една от основните характеристики на диостанционното обучение е физическото разделение между учител и ученици, една от най-важните задачи е комуникацията и взаимодействието между тях.

От гледна точка на студента, има три типа взаимодействия в процеса на изучаване на един дистанционен курс:

  • Между студента и съдържанието на курса

Съставяне на план на курса (Concept mapping)

   Тази техника е сравнително нова като инструмент за обучението. Плановете на курса могат да бъдат използвани за да представят информацията по визуален начин - това помага на студентите да разберат по-лесно връзките между различните части на съдържанието и на учителя (или на разработчика, на съдържанието) да представи тази информация.

   В условията на ДО студентите могат да работят върху такъв план сами или на групи, използвайки поделени приложения. Този тип приложения позволява едновременно добавяне, премахване и пренареждане на понятията и връзките в плана.

   Съществуват много други техники на обучение, които могат да се използват при кооперативното обучение: кръгли маси, синхронни и асинхронни конференции, структурни спорове, групови изследвания, обиколки на галерии, групово оценяване на линии и графики, т.н.

Студенти - Съдържание на курса

   Тъй като природата на материалите за обучение може да бъде много различна, взаимоотношенията между студентите и съдържанието на курса може да се реализира с помощта на различни видове медиа, реализацията може да използва различни педагогически техники. Тя зависи от дизайна на курса и представянето на учебните материали, които бяха дискутирани в предишните секции. Реализацията на тези отношения сущо така зависи много от предпочитания от студента стил на обучение.

  • Между студента и лектора

В процеса на взаимодействие със студентите, учителят май-малкото прави презентации на структурираната информация и играе ролята на обществен представител.

Но ролята на човек, който представя информация се е променила с развитието на новите комуникационни технологии. Взаимоотношенията могат да придобият следния вид:

Методи за синхронна комуникация между учител и ученици:

    • Едностранни
    • Двустранна
    • Частична двустранна комуникация
    • Двустранна комуникация

Методи за асинхронна комуникация между учител и ученици:

   Асинхронните комуникации чрез електронна поща, табла за дискусии (discussion boards)и други, позволяват на студентите да разберат значението на получената до момента информация, да търсят допълнителна и да представят своето мнение.

    Тъй като обучението е социален процес, ролята на учителя на социален фактор е напълно естествена. При Всяка учебна обстановка, взаимоотношенията между ученик и учител са повече или по-малко формални. Това означава, че и пред двете страни има поставени някакви граници.

    Нуждата от поставяне на такива граници се увеличава с развитието на студента. Но дори когато студентите преминават от обучение към практика на работното място, все още има форми на поведение, свързани с това работно място и с всички други форми на взаимодействие между хората. Очакванията са, че с възрастта и зрелостта, ученикът ще се научи да следва границите, поставени от обществото и предадени му от външен фактор, като какъвто например е учителя.

  • Между студентите

Взаимоотношенията между студентите са по-неформални, отколкото между тях и учителя.

В средата, която предлага Дистанционното Обучение, студентите са повече или по-малко ограничени в контактите си с други студенти и работят по-индивидуално, но работата в сътрудничество стимулира различни видове дейности. Кооперативните стратегии включват:

    • Използване на групови проекти
    • Дискусии в класа
    • Упражнения за съставяне на план на курса (сравнително ново)

Групови проекти

   При тази стратегия студентите биват разделени на малки групи за даден период, за да работят заедно върху даден проект — доклад, презентация, модел, т.н. Проблемите при груповата работа са разпределението на работата вътре в групата между членовете и комуникациите по време на работата върху проекта. Тъй като по-голяма част от работата трябва да бъде извършена извън учебно време, тя трябва да е добре организирана - трябва да има редовни срещи или начин за контакт с останалите членове, дискутиране на постигнатите резултати, сглобяване на материалите, събрани от членовете, и конструиране на крайния продукт. Броя на членовете на такава група трябва да е относително малък (до 5 човека), за да има по-добра комуникация и координация на работата.

Дискусии в класа

   При този подход учителят поставя въпрос за дискутиране и окуражава някой студент да отговои, прави коментари върху отговора, коментира коментарите на други студенти, т.н. Целия този процес може да протече в ограничено време, определено от учителя (няколко часа, седмици, месеца) или да продължи до края на курса.

   Много от инструментите на Интернет предлагат възможности за реализиране на дискусии - места за дискусии (discussion boards), listservs, чатове и системи за компютърни конферентни връзки. Проблема отново е броя на студентите, които участват в дискусията. Ако те са прекалено много (повече от 10) става трудно за всички участници (учител и ученици) да следят дискусията, да отговарят на встъпителни и други въпроси, да четат и коментират отговорите, т.н. Освен проблема с претоварването с информация, за студентите може да възникне и проблем с работата с новите технологии, защото за да може свободно да работи с тях ще трябва да вложи време и усилия.

Последно модифициране: неделя, 3 октомври 2010, 19:21