Образователните системи отбелязват решителни промени особено през последните няколко години. Независимо от спорни въпроси от рода на академична коректност, авторски права, обвинения към "виртуалните програми" за това, че са "фабрика за научни степени", както и страхът от изчезването на традиционния четири-годишен университетски опит, ДО навлезе сериозно в съвременната образователна култура. Разработват се и се внедряват нови програми, нови технологии и нови платформи за реализация. Интерактивните университети печелят все по-голямо утвърждение и популярност.

Съществуват три преобладаващи метода за преподаване:

  • Дистанционно;
  • Традиционно;
  • Смесено (традиционно, използващо компоненти от дистанционното);

Изискванията към всяко от тях е да предоставя гъвкава система на преподаване, която същевременно да доставя и поддържаща структура.

  • Контрол и резултати;

   Едновременно с грижата да се даде най-високо качество в създаването и развитието на академичната среда за ДО, един от важните въпроси, върху които се концентрират усилията на участниците, е контролът, както върху академичния материал, така и върху идентичността на студентската аудитория. От друга страна, анализите показват, че студентите в чисто дистанционно организираното образование не завършват курсовете си с 10 до 20 процента повече от студентите по традиционната система, като на някои места процентът нараства дори и до 50% (Carr, 2000, р.А39). А голяма част от успешно завършилите определен курс не се записват отново за следващия.

   Традиционният метод на обучение предоставя необходимата семестриална среда, но затова пък не е гъвкав и не осигурява усвояването на технологични знания, които днес са главно условие за напредването в работната кариера. Обаче, ако приемем тезата на Мур (Мооrе), който твърди, че "диалогът" или количеството контрол, упражняван от страна на студента, и "структурата" или количеството контрол, упражняван от преподавателя или учебната институция са основни фактори във всеки вид обучение, тогава естествено е да се поставя под съмнение традиционният метод и да се счита за неефективен поради липсата на т.н. "диалог" за студента (Saba, 1998, р.З).

   Смесеният метод също така не осигурява развитието на технологични умения, защото интерактивните компоненти съществуват, но не са интегрирани в програмата на курса.

   Научният отдел за изследване на висшето и професионално образование в колежа Франклин Пиърс (www.fpc.edu) е разработил нов метод на преподаване на по-възрастни студенти, така нареченият "Хибриден метод". 25-годишният опит на колежа в предоставянето на подобен вид образование за тази възрастова група, е спомогнал да се разработи проектът, чието началното тестване започна през март 2000 г. и е изцяло базиран на сливането на интерактивното с традиционното обучение. Като доказано по-продуктивен, този подход на интегриране предоставя редица нови възможности за студентите да разширят значително познанията си в различни нови области и инкорпорирането на технологията в процеса на обучението.

  • Състав на аудиторията и авторство над съдържанието;

  Образователните институции предлагат дистанционно обучение както на редовните студенти, така и на професионалисти, продължаващи образованието си. Материалът за дистанционните курсове в повечето случаи се изготвя от съответната катедра, към която принадлежи курсът, но една голяма част от авторите са външни и независими от учебното заведение. В много институции материалът е изготвен от различни по тип разработчици на съдържанието, от една страна от самите преподаватели, от друга от независими автори. Повечето от учебните заведения администрират сами провеждането на тестовете за дистанционните курсове, като използват различни методи:

    • Неинтерактивни, на дистанционна учебна територия
    • На място, в учебното заведение;
    • Индивидуално изпратени по пощата или факса;
    • Интерактивни, дистанционно, посредством компютър, видео или телефон.
    • Съвместна програма за обучение на преподавателите.

 

  • Интернет-базирано професионално развитие  

 За преподавателите, които боравят добре с компютърната технология, е лесно да предвидят трудностите, които може да бъдат срещнати от преподавателите, които едва сега започват да придобиват web-базиран професионален опит, особено ако обучението е дистанционно. Липсата на преподавател на живо, специфичният формат на лекциите и различните роли, изисквани от преподавателите, са фактори, които създават определено ниво на притеснение и дискомфорт у тези, които са свикнали повече с традиционната класна стая. И това, без да става дума за проблемите, които възникват при адаптирането към работата с компютър, използването на софтуер и свързването и боравенето с Интернет.

   Ето защо не е чудно, че едни от най-добре направените web-курсове са тези в областта на компютрите и другите технически науки, където студентите вече владеят новите технологии. Тези курсове обикновено са насочени към традиционните обучаеми, студентите, които са в програми на територията на учебното заведение и вече знаят да боравят с електронна поща и Интернет и по-бързо се адаптират към изискванията на web-обучението.

   Въпреки това, обаче, най-значителната гаранция от страна на дистанционното обучение е качеството му да достига до нетрадиционните обучаеми. До определена степен, успехът на web-преподаването трябва да бъде определян по това как посреща това предизвикателство. Студентите, продължаващи образованието си, преподавателите в селскостопански райони, и персонал, нуждаещ се от професионално израстване, това са хората, които се възползват най-много от преимуществата на съвременната web-технология и дистанционното обучение. За нещастие, точно те са най-малко ентусиазирани от структурата и изискванията на web-преподаването.

   Преподавателите имат различни очаквания от всеки вид професионална дейност. Най-често, тези очакванията са формирани от рамките на традиционната педагогика, с активен, присъстващ в класната стая преподавател и ръководените от него дейности и дискусии, с пасивна и относително по-слабо отговорна роля за студентите. Web-базираната педагогика, обратно, има тенденцията да обърне тази динамика, давайки на преподавателя по-малко присъственост и повече интерактивност, а на студентите - по-голямо участие в ръководенето на обучението.

   Силно мотивираните и уверени в себе си студенти реагират добре на тази самоуправлявана форма и те са, които имат най-голяма полза от дистанционното обучение. Но за да е успешно, дистанционното образование трябва да бъде проектирано така, че да посреща нуждите на по-типичните обучаеми, и по-специално и на онези нетипични студенти, които са най-затруднени от формата, която web-базираното професионално развитие предоставя. Преподаването в дистанционното обучение не е толкова в определянето на стандартите и методите, колкото в определянето на процеса на повишаване нивото на участие. Този процес променя първоначалните очаквания на преподавателите от идеята за пасивно обучение, с фокус върху преподавателя, към възприемането на по-самостоятелен и взаимодействащ модел, който им дава права и контрол върху собствения им начин на преподаване.

  • Съвместна програма за обучение на преподавателите

   През последната, тринадесета поред година на Съвместната Програма за Обучение на Преподавателите (SТЕР), в Университета в Индиана (www.indiana.edu) са били предложени курсове за ДО на преподавателите в селскостопанските райони. Програмата, направена достъпна и разбираема, помага на преподавателите да се сертифицират и да получат магистърска степен, без да им се налага да са на територията на университета. Първоначалният модел на лекциите е бил във вид на видеоконференции, но след това са били интегрирани във web-базирани конференции и преподаване, за да може в рамките на програмата да се популяризира както собствеността върху преподавания материал, така и академичната колегиалност. Създаден е също и пълен web-каталог за програмата на курсовете. А участниците в тези курсове са както преподаватели, така и административни лица и други представители на учителската професия от селскостопанските райони, които са затруднени да посещават лекциите в университета.

   Между класовете, преподавателите организират web-дискусии, използвайки web-конференции или електронна поща. Като средство за конференциите се използва Аlta Vista Forums (AVF), поддържани от инфраструктурата в Университета в Индиана.

Интернет-базирано професионално развитие;
Последно модифициране: неделя, 3 октомври 2010, 19:21