Дистанционното Oбучение е една от най-последните тенденции в развитието на съвременното образование, която има предимството да не налага ограничения за време и място и, особено напоследък, да дава нов облик на процеса на преподаване, използвайки най-новите информационни технологии.

   Терминът „дистанционно обучение“ има различни значения по отношение на различните страни, които взимат участие в него. Той обединява съвкупността от образователни методи, които си приличат по това, че преподавателите и администрацията на учебното заведение са физически отделени по време и място от някои или от всичките си студенти.

   Лорейн Шери (Lorraine Sherry, 1996) дефинира ДО[1] като ситуаця, в които лектора и студентите се намират на различно място или по различно време, и в която ученика, а не преподавателя има по-голям контрол върху обучението и комуникациите между тях се пренасят посредством някаква технология. Също така тя споменава променящият се модел на училищата от централизирани към децентрализирани, в които подвижниността на обучението позволява на училищата да идват при студентите, а не обратното.

   Роджър Кауфман (Roger Kaufman, 1995) описва ДО като "процеса, който доставя валидна интерактивна информация и възможности за обучение на студенти във време, място и форма, удобни за тях". ДО е удобно на студент със запълнен график, в случай на болест, инвалидност и различни предпочитания в обучението.

Киигън (Кеедап, 1990). За него ДО е форма на обучение, която се характеризира с:

Разделение на учителя и ученика почти през целия процес на обучение (това именно разграничава ДО от традиционното обучение).


   Влиание на организация за обучение при планирането и приготвянето на учебните материали и при осигуряването на услуги за поддържане на студента (това разграничава ДО от частното обучение и програмите за самообучение).

Последно модифициране: неделя, 3 октомври 2010, 19:21