Образованието е управляем информационен процес , които възпитава и обучава хората .
Тази гледна точка за предмета на образованието показва триадата възпитание , обучение и информационен процес , която може да се управлява .
В така предложената триада понятието “ управляем информационен процес ” е компонентът , важен за успешното внедряване на ИКТ в образованието .
Всеки процес протича във времето . Времето е основно понятие за икономиката , физиката и историята . Това са науки с огромно практическо приложение . Именно времето осигурява възможност за управление на процеса чрез сравнението на “ фотографски снимки ” ( данни, получени в резултат на измерване на интересуващите ни характеристики ) на процеса, направени в различни моменти от времето . Въвеждането на времето в посочената триада е стъпка, важна за ефективното приложение на информационно-комуникационните технологии ( ИКТ ) в образованието .
Процесът е управляем, само ако съществува обратна връзка между неговите субекти ( Ръководещ субект и Ръководен субект ). За да не е управлението “ сляпо ”, необходимо е Ръководещият субект да анализира информацията от “ фотографските снимки ” , преди да реализира управленското си решение чрез механизма на обратната връзка , с оглед постигането на конкретните педагогически цели .
В този смисъл е необходима известна сръчност / изкуство (теория , методика ) за управлението на процеса , като едновременно с това самият процес е последователност от работни / технологични операции, съобразени със специфични указания за начините и средствата за извършването им ( практика ). Прилагането на тази дефиниция като работен инструмент осигурява диалектическото единство между стратегия и внедряване на ИКТ в образованието .
При този процес имаме двупосочен информационен обмен . За педагогическата практика е полезно разбирането за информацията като намаляване на несигурността . На практика това означава, че при по-интензивен обмен на информация по-вероятно е постигането на поставените педагогически цели без корекция на сроковете ( хорариума ). Практическият резултат е повишаване качеството на обучението без съществено изменение на експлоатационните разходи . Също така можем да очакваме намаление на тези разходи , ако решим да не променяме критериите за оценка .
Едновременно с това постигането на правилно поставените педагогическите цели намалява риска за социума като цяло , а също така нормално е използването на такива педагогически цели да е част от методология за антикризисно управление на големи обществени формирования .
Специфична за обучението особеност е, че Ръководещият ( Управляващият , учителят ) субект изпраща към Ръководения субект ( обучаемите ) предимно научни знания , в смисъл на предварително подбрана , проверена (доказана , вярна ) и подходящо структурирана информация , в необходимия за постигане на педагогическите цели обем .
Разбирането на типичната за един информационен процес структура ( четири основни информационни дейности и девет типови връзки между тях или връзки с други информационни процеси ) е важно за формулирането и прилагането на ИКТ в образованието .
Основните информационни дейности са събиране ( търсене , въвеждане ), съхранение , обработка и разпространение на информацията . Всяка от тези дейности сe характеризира със своя предмет , мотив , субект , дискретност ( скритост ) и ориентация .
От особено значение за образованието е субектът на дейността за съхранение на информацията . Този субект традиционно е овеществен във формата на учебник и така придобива стойност. Но той може да съществува и относително самостоятелно като психично отражение под формата на приказки , народни песни , митове , легенди и т . н . в родовата памет . Но преди да се овеществи чрез писмената реч този субект винаги първо e съществувал като психично отражение . Възникването на това психично отражение обуславя дейността .
Ако образователната сфера функционално се представи чрез структурната схема (info_proces.gif - приложен към този постинг) на информационния процес , то :
- горната половина от схемата онагледява интериоризацията на обществено-историческия опит , извършвана от изявени педагози ;
- долната половина онагледява екстериоризацията му от Ръководния педагогически субект в рамките на неговата педагогическа практика ;
- схемата показва и диалектическото единство между теорията и практиката , реализирано чрез информациония склад .
В информационния склад e локализиран резултатът от дейността “ съхранение на информацията ”. В обществено-исторически план този резултат е във формата на учебници ( учебни помагала ), в най-широкия смисъл на думата . Учебникът е субектът на информационната дейност по съхраняване на информацията .
Съдбата на Александрийската библиотека е историческо доказателство за особеното място и произтичащото от това социално значение на информационния склад и компонентите му .
Учебникът обединява две равнища на Управляващия педагогически субект , а именно : автор (“ учител на учители ”) и преподавател (учител , тютор ). Чрез учебника авторът екстериоризира , както методическата си компетенция , така и съдържателната си такава . За качеството на учебника водеща роля има методическата компетенция на автора , в т . ч . и до каква степен нивото на интериоризираната от автора съдържателна компетенция е съобразено с нивото на предварителните познания на ръководените педагогически субекти и степента на познавателната им активност .
За да може масово да се пишат качествени учебници, необходим е практически наръчник с кратки , ясни и достъпни ( пригодни за практическо използване ) формулировки както на основните педагогически изисквания , така и на дидактическите препоръки , т .e. необходим е учебник ( регламент , нормативна база ) за “ учители на учители ” ( автори ).
Качеството на използвания учебник , в т . ч . и на електронен , е определящ за резултата от учебно възпитателната дейност като масова дейност .
Инвестициите в написването на качествен учебник позволяват с минимални ресурси ( на хора , време и пари ) да се постигне максимално доближаване на педагогическата цел до статистическия резултат .
Учебникът свързва педагогическата практика и педагогиката . Това е една относително статична компонента , която свръзва теорията с педагогическата практика . Тази компонента на процеса е определяща за качеството на педагогическия резултат , в смисъл че крайният резултат от обучението не е нормално да е с по-високо качество от това, заложено при написването на използвания учебник .
Динамична компонента е както преподавателят ( учителят ), който събира , обработва и разпространява знания , така и учениците, които получават , обработват , съхраняват ( запаметяват ) и разпространяват ( прилагат , демонстрират ) усвоените знания . Динамичните компоненти са не само мост между практиката и науката , но в същото време активно и целенасочено променят статичната компонента на педагогическата дейност . Това предполага работа с качествени учебници , написани по учебна програма, съобразена с интересите и нивото на познания , вече формирано в обучаемите . Това ниво на познания e динамично по своя характер както в резултат от работата на преподавателя , така и под влияние на външната среда , в т . ч . и на Интернет . Тази динамика води до количествени изменения в образователното ниво . В резултат на тези количествени натрупвания настъпват качествени изменения както в използвания учебник , така и в нивото на преподаване .
Тъй като динамичната компонента на образователния процес създава статична , от значение е мястото и ролята на възпитанието като част от разглежданата триада . Основна цел на възпитанието е формирането на умения и навици за търсене , преценка и въвеждане на ново учебно съдържание , съобразено с динамиката на трудовия пазар . При постигане на тази възпитателна цел работодателите получават качествена образователна услуга и съответно предпочитат да наемат хора, обучени в избрани образователни институции .
Тези умения и навици се формират както в преподавателите , така и в учениците . В този смисъл преподавателите трябва да могат да се обучават самостоятелно , а учениците да могат да работят по проекти , като техният учител ги консултира .
Това формиране е резултат от прилагане на специализирана информация , най-често достъпна чрез библиотеки , списания , конференции , семинари или Интернет , в смисъл на глобална информационна инфраструктура . Важно е да се развива практическото умение за бързо намиране в Интернет на подходяща информация .
Първият практически въпрос, който възниква, е “ Какво търсим ?”. Този въпрос е от решаващо значение за постигането на резултат както при спазване на времеви ограничения, така и при използване на минимални човешки ресурси. Правилният отговор на този "слонски" въпрос е резултат от успешно определените основни понятия и професионална терминология ("ключови" думи). Ж елателен е н еформален (предварителен) разговор с експерт от съответната област. Следващият проблем е “ Къде търсим ?”. Най-често подходящи опорни точки за решаването на този проблем сe оказват :
1) eнциклопедии , като например :
http://coe.sdsu.edu/eet/Admin/TOC/
http://civiliz.chat.ru/et/mystenc.html
http://www.ditext.com/encyc/master.html
2) речници , като например :
http://www.m-w.com/netdict.htm
http://www.yourdictionary.com/
3) университети , като например :
http://nauka.ssu.samara.ru/estgum.htm
4) библиотеки , като например :
http://dvo.sut.ru/libr/books.htm
5) специализирани търсачки , като например :
http://www.educationplanet.com/
http://www.maths.usyd.edu.au/MathSearch.html
http://www.scientific-computing.com/
6) регионални търсачки , като например :
· български
· руски
7) търсачки с общо предназначение , като например :
8) тематични списъци , като например :
http://www.computer-museum.ru/index.php
http://psychology.net.ru/links/
http://oslookup.org/sitemap.html
http://www.encyberpedia.com/history.htm
http://www.dmoz.org/Computers/
http://www.thocp.net/biographies/biographies.htm
Формирането на умения и навици за търсене, преценка и въвеждане на ново учебно съдържание е една от формите за конкуренция в глобализиращото се образователно пространство.
Взаимните връзки, между динамичната и статичната компонента на образователния процес са илюстрирани в центъра на схемата чрез връзките между дейностите по обработка и съхранение на знанията, необходими за постигане на предварително формулираните педагогически цели.
Не на последно място по важност е и насочената нагоре стрелка от схемата за връзките между основните информационни дейности. Тази стрелка показва, че продукцията от една „фабрика” за информация е суровина за друга информационна „фабрика. Ролята на такава „фабрика” може да се изпълнява от една цивилизация, корпорация, компютърна мрежа, университет, семейство, човек или специализирани центрове от човешкия мозък, обработващи определени информационни сигнали и подаващи команди за съответната ответна реакция. По този начин тези „фабрики” са свързани в единна информационна мрежа. Тези мрежи в последните години работят все по-интензивно благодарение на развитието на комуникационната инфраструктура, в т.ч. и на Интернет.
Този анализ на предложеното виждане за образованието показва, че образованието има и качествени, управленски и икономически измерения, при работата с които може да се използват методики както от информатиката, така и от кибернетиката, нервно-лингвистичното програмиране, икономиката и т.н.
С оглед характера и тенденциите на промените в практически всички сфери на обществото ни логично е образованието да се променя адекватно, поради вътрешната му същност, която се изразява в обвързаността му с всички области на обществения живот.
Едни от очакваните социални резултати от успешното внедряване на ИКТ в образованието е както намаляване броя на младите хора, търсещи образование извън страната ни, така и предоставянето на качествено образование на българи, живеещи извън страната.
Изложената теоретична постановка е база за прилагане на нови образователни технологии.
№ 5/6 International scientific journal
for the European intellectual elite
"E" and "M" Euroeducation
ISSN 1313-0900
Sofia, 2008
