Реферат на Тема: Педагогически подходи при използването на аудиовизуалните и информационните технологии в образованието
Даниел Денев
Увод
От технологична гледна точка това общество се основава на цифровата мултимедия и глобалните комуникации. Цифровата мултимедия позволява преобразуването на всякакъв вид статична и динамична информация (текст, снимки, графики, анимации, аудио и видеоклипове и др.) в цифров вид. Така преобразуваната информация може лесно да се съхранява, представя, копира, пренася, обработва и включва в софтуерни програми [1] .
Глобалните компютърни мрежи и най-вече Интернет позволяват разпространението и ползването на кодираната в цифров вид информация от огромен брой потребители по всяко време. Интернет и световната информационна мрежа (Web) способстват за напредъка във всяка сфера на човешкия живот. Скоростните комуникации дават възможност всеки компютър, свързан с Интернет, да има достъп до милиони мултимедийни файлове в други компютри, отдалечени понякога на хиляди километри, т. е. достъп до информация във всяка точка на света.
Бързото развитие на ИКТ постепенно променя модела на обучение. Наред с традиционното обучение вече се налагат нови модели на електронно обучение.
Доказано е, че мисленето притежава езикова структура. Параметрите на езиковата комуникация са: понятията и категориите ; писмеността и социалната договореност. Техническите средства за представяне на информацията са телевизията, фотографията и компютърната мултимедия. Новите аудиовизуални средства предлагат и нов код, който предизвиква смяна на кодовете за мислене и изразяване. Този нов код е визуален [2 и 3 ] .
Новите познавателни хоризонти се характеризират с всеобхватност и глобализация на проблемите; технически нововъведения; визуално мислене; преживяване на света; разчупване на романното мислене, а също така и идването на нови преживявания и пребивавания.
Началото на медийното обучение е още в периода на българското възраждане. Това е период на първоначална модернизация на обществените комуникационни форми.
1. Традиционните нагледни дидактически средства
Това са картите и атласите; диаграмите. Всяка карта например има свое заглавие, което определя темата и т.н. Картите и диаграмите са много важни, трябва да са задължителни за всеки час. Картите и атласите дават възможност за самостоятелна работа на студентите и учениците [3 и 4].
Други традиционни средства са картините и репродукциите. Те заемат важно място сред останалите средства за образна нагледност в урока. Сюжетите на картините ги обособяват в групи, като например събитийни картини, типологически, исторически, битови и т.н.
Най-честите използвани традиционни средства са символичните изображения върху класната дъска. Чрез това добре познато класическо средство се осъществяват нагледните функции в урока. Класната дъска се използва за писане плана на урока [3, 4, 5 и 6 ].
Рядко прилаган у нас традиционен графичен подход е Метод 66 за активизиране на урочната работа. Методът се състои в задаване на въпроси от преподавателя и получаване на незабавни отговори в кратка писмена форма върху малки фишове. В хода на изложението на уч. метериал учителят обобщава и подрежда резултатите върху табло-постер.
Едно от най-важните традиционни средства това са таблиците диаграмите и схемите. В лекцията и урока по различните дисциплини се използват хронологически, синхронически и сравнителни таблици. Таблиците спомагат за разкриване на причинно-следствените връзки и взаимодействия. Диаграмите които преподавателят използва са графични изображения, които са особенно подходящи за педставяне на динамиката на процеси.
2. Методически кабинет за използване на аудиовизуални средства
Приложението на съвремените аудиовизуални и информационни технологии в обучението се благоприятства от съществуването и поддържането на специализирани методически кабинети. Методиическият кабинет е център несамо за урочна работа, но и за извънкласна подготовка на учениците или студентите [6 и 8].
Методическият кабинет притежава свой функционален обхват. Кабинетът създава подходящи условия за предварителна организация и провеждане на урока в следните направления: подходяща нагласа на учениците, интензифициране на всички урочни елементи, стимулиране на дейността по създаване на нагледните дидактически средства. Кабинетната система не решеваъ проблемите свързани с нагледността [ 9, 11 и 15 ] .
За устройството, обзавеждането и поддържането на методически кабинети в колежите, училищата и университетите съществуват изисквания: обзавеждането и оборудването се извършва въз основа на обоснован проект. Кабинетът следва да е комплексна база.
3. Звуково онагледяване
Звуковите илюстрации в учебната практика се правят като говорни и музикални демонстрации, които имат дълбок познавателен замисъл, играят роля на ефективен емоционален ускорител в процеса на обучение.
Аудиовизуалната информация като източник на знания също е предмет на измервания. В близкото бъдеще информационни бази от данни на обществени и частни архиви ще бъдат основните извори на Европейската история която е ориентирана към потребностите на обществото. Аудионосителите вече са средство за независима комуникация, а не просто средство за записване на звук. Прието е в учебната практика също да се създават звукозаписи. По принцип звуконосителят е самостоятелен продукт но е и комуникационен канал по койтотече и културнообразователно послание [2].
В педагогическата пректика съществува методика на звуковия наглед. Дидактическите материали за звуково онагледяване активизират правата връзка в кабинетната система ученик-учител. Звуковият наглед се прилага методически в две направления: като илюстрация към определено учебно съдържание или като източници на нови знания при излагане съдържанието на урок [5 и 9].
4. Визуални светлинни илюстрации
В училищната и университетската практика на българското образование много често се използва статичната екранна прожекция на нагледни илюстрации. Обикновенно под светлинни или екранни илюстрации се разбира използването на дидактическо материали за светлинна прожекция, които ползват съответната аудиторна техника. Тези средства се считат за традиционни в учебната практика. Използваните нагледни средства са: снимки, рисунки, фолии (слайдове), диафилми.
Абстракцията на киното се използва в класната стая за пресъздаване на действителността по един от следните начини: точно, субективно и като комбинация от първите две. Нивото на абстракция което можем да постигнем се дефинира като отсъствие на представяне на самия предмет, като модел на действителността в три измерения и като пресъздаване на реалистично пресъздавани обекти.
Абстрактността на визуалната илюстрация можем да намалим чрез комбиниране на абстрактните изображения с конкретни, чрез обективизиране на абстрактните образи или при комбинирано използване и на двата подхода [19].
5. Учебно кино
Появата на киното се посреща с възторг в дидактическите и академични среди. Големите възможности на киното предполагат бързото навлизане на киното в образованието където то се превръща в нов, перспективен динмичен материал, съчетаващ различни форми на нагледност. Обучението по медийноинтензивни учебни дисциплини се обогатява от дидактическата киноматография в едно ново измерение. Представянето на динамиката на процеси става възможно по един много ефективен и емоционално възбуждащ подход.
Учебният кинофилм притежава своя дидактическа функционалност. Главното предимство на учебното кино като дидактически материал се състои в това, че то може да покаже явления и процеси в хода на тяхното развитие. Голямо рпедимство е също така възможността за забавяне, спиране на определени кадри, връщане и многократно прожектиране. Учебната практика отрежда на киното основна информационна функция.
Учебните конофилми се класифицират според предназначението (обучаващи, научни, инструктивни); според разработката на учебния материал (математически, фрагментарни) ...
Към учебните кинофилми се поставят и следните изисквания: Изяснена целесъобразност, правилен избор на темата, научна достоверност на излаганото посредством филма учебно съдържание и др.
При реализирането на учебните филми най-важното нещо е сценарият. В него се изразява идеята на автора. Сюжетът е преразказ на съдържанието на темата.
В днешно време вместо 35 мм киноститема вече се използват дигитални системи за заснимане с мини- DVD носители позволяващи презапис.
След снемане на DVD носителя трябва да отбележим, че съществува методика на кинопрожекцията.
6. Мултимедия
В тази точка от реферата ще се спрем на появяването на мултимедията и нейната същност. Напоследък много често чуваме терминът мултимедия. Вложеният в него смисъл е съчетаване на повече от една медии, един вид е многомерна среда за представяне на информационни обекти. Добавянето на звук или интерактивност към информационния продукт, който обединява два или повече от следните основни елементи: текстова информация, графика (неподвижни илюстрации); интерактивност, звук, анимация. Текстът е традиционен начин за представяне на информация. Хипертекстовете осъществяват връзка с други медии. Те са основата на мултимедийния проект. Изображенията в дигиталните дидактически ресурси се въвеждат чрез скенер.
Съществува също така и компютърно генерирана графика. Основните характеристики на графичните изображения са броят на цветовете в една точка и броя на точките по вертикала и по хоризонтала. Относно Анимацията е необходимо да споменем, че за нейното създаване съществуват специални софтуерни продукти. В педагогиката и дидактиката на разработването на лекции и уроци използваме основно три вида анимация: двуизмерна, обемна ( 3 D ) и интерактивна (преподавателя взаимодейства с анимацията). Звукът може да бъде въведен в компютъра и записан под формата на файл [2, 4 и 9 ] .
Мултимедията се е развивала паралелно с развитието на компютърните изкуства. Като едни от основните носители на мултимедийните продукти се явяват компакт-дисковете ( CD , DVD и др ) Този начин на съхраняване на мултимедийна информация позволява съчетаването на разнородна информация: звук, видео и текст.
Освен носителите на мултимедийна информация, важен елемен от използването на мултимедията в образованието е мултимедийният компютър.
В една мултимедийна компютърна система са интегрирани последователно следните основни компоненти: видео (или web -камера), видеорекордер, тонколонки, LCD -панел, скенер, микрофон, DVD записващо устройство и още много други. Едни от най-разпространените дидактически ресурси това са мултимедийните продукти.
Най широко достъпният начин е създаването на слайдшоу. Това е поредица от екрани които преподавателят сменя на дисплея на компютъра и с който обясняваме някакво действие, хода на някакъв процес във времето и т.н. Подходът е аналогичен на сменяне на фолиите на шрайбпроектор според хода на изложението [17].
Предимството на компютърният вариант е по-лесното изработване на графикките, възможност за включване на анимация и звук.
Мултимедийнното CD е много полезно , тъй като е интерактивно (ученикът има роля в процеса, не е пасивен) - даден електронен ученик е в състояние да извършва навигация чрез визуални думи. Може да изобразява динамично различни физични процеси и явления, които трудно се описват словесно. Направената категоризация на понятията в мултимедийното CD дава възможност на ученикът с увреден слух за бърз достъп до информация, както и да избира информация с определена цел и според възможноститет си [12].
Мултимедийни бази от данни. След натрупване на набор от мултимедийни материяли на преподавателя е необходимо средство за класифициране и извличане на релевантна информация. В мултимедийната база данни може да се търси по определен критерий разнородна информация.
Мултимедийните географски атласи (като например Microsoft N - Karta ) са по същество също една мултимедийна база от данни.
Обучаващите програми са най-сложният тип мултимедиен продукт. При такива обучаващи ситеми може да се отговаря на въпроси, зададени чрез текст или глас, да се дава наименованието на предмет или действие което виждаме на екрана.
Мултимедийните презентации се важен елемент от използването на мултимедията в образованието. При излагането на учебният материал презентацията има за цел да улесни работата на преподавателя при едновременната работа с компютъра. Създавайки мултимедиен продук преподавателят борави с разнородна информация, която изисква различни изходни устройства.
Дисплей или LCD , Мултимедиен проектор, високоговорители, радиослушалки и др. Тук е момента да споменем и за електронните текстове наричани още хипертекстове. Електронните текстове имат нищожна цена за отпечатване и разпространение. Мултимедийните възможности са главно преимущество на електронните текстове. Това е особено важно при изготвянето на електронни учебници и дидактически материали, а също така при научни публикации и презентации. С използването на електронните текстове стават достъпни редица услуги. Друго тяхно предимство е публикуването им на сървъри с обучаващи ресурси [13 и 14] .
Електронните издания са много подходящи като бързо и ефективно средство за оперативно известяване, например за научни събития, като при това могат да се използват както електронни дъски така и телеконференциите.
Тук следва да отбележим за съществуването на компютърноподпомогнатото или наричано още програмно обучение. Една обучаваща програма представлява компютърен софтуер, който управлява и обслужва ученето и преподаването. Предимства на обучаващата програма са: индивидуализация на учебният процес, адаптиране на ниво на представяне на учебното съдържание, освобождаване на преподавателите от рутинни и трудопоглъщащи дейности.
Идеята за програмно обучение не е нова. Още Сократ създава основните изходни положения „Аз знам, че нищо не знам” и „Познай себе си”, постулира принципа за обучение на един ученик от един учител (от един образователен мултимедиен софтуер). Сократ може да се счита за първият програмист, тъй като е автор на методиката на последователните напътстващи въпроси. Те трябва да водят ученика от едно откритие на ученика към друго. Основните положения на програмираното обучение могат да се открият и в дидахографията на Ян Амос Коменски [7] .
Според него не трябва да се наизустява, трябва да се гарантира възможност за прилагане на наученото, обучението трябва да започне на базата на моментните знания на ученика и др. Основните принципни положения на методиката на програмираното обучение са: точно определяне на знанията и разделянето им на малки стъпки; ученика възприема и разработва учебните порции в строга последователност; информационните кадри се редуват с кадри за реакция; ученикът работи с обучаващата програма по свой индивидуален темп. Програмните средства които обезпечават изпълнението на определен обучаващ алгоритъм наричаме курсово осигуряване.
7. Ползване на интернет ресурси в обучението
Важна част от приложението на мултимедията в образованието е търсенето на информация в Уебдокументи. Съществуват уеб-страници с голям обем текстова информация. Уеб-браъзърът притежава функции които облекчават търсенето на и в електронни документи. Търсенето на информация в уеб може да се отнася до конкретен предмет, изследователски проект или самоподготовка на ученика [2, 3 и 5] .
Съществуват множество търсещи машини. Те могат да бъдат в интернет (глобални) или локални. Търсенето е важно и полезно умение, но далеч по важно е да преподавателят и ученикът да умеят да използват информацията от Интернет. Уеб-браузърът предлага различни възможности за записване на информацията: може да се запише текст или изображение, изходният код на страницата и др.
8. Уеб-базирана мултимедия
В тази точка от реферата ще разгледам дидактическите модели за уеббазирана мултимедия. Дидактическите модели предлагат едно удобно средство за постигане на оптимална стратегия на педагогическа работа по проектиране на учебните модули с необходимата методическа компетентност и пряко приложение в учебната практика. Използването на оптималния дидактически модел за мултимедийни и отлайн уроци е от важно значение от ггледна точка на ефективността и качеството на преподаването при съвременните условия. Моделите за дидактическо проектиране ( Learning Design ) на урока описват цялостни стратегии за оформянето на аудиовизуалната и съдържателната част на един учебен курс. Днес все по-голям интерес се отделя на дистанционните форми на работа, обръща се внимание на методиката за изготвяне на виртуални учебни курсове.
Понятието дидактическо моделиране е сравнително ново. Използва се за първи път в Европа от Флехсиг, който защитава тезата, че учителят не е непосредствен регулатор в процеса на обучение- той по-скоро е модератор в една отворена учебна среда и предлага на ученика широка палитра от учебни ситуации [ 6 и 7 ] .
Важно е в тази точка да споменем и учебните курсове с уеббазирана мултимедия. Подходящо помощно средство за разработване на учебния курс е моделът на инструкционалните събития по Гагне. Етапите на обучение се реализират според категорията на усвоените знания и умения, например говорими знания, когнитивни умения и стратегии в отделните тематични комплекси.
При едно медийно разработване на учебното съдържание на преден план се поставят принципи от методически характер.
От особено значение за една виртуална презентация е консистенцията на цветовата схема, графичното оформление и др. Използват се разнообразни дидактически материали.
Печатните материали се прилагат преимуществено за предаване на основното учебно съдържание, което се представя най подходящо с текстове и илюстрации.
Аудиофайловете са подходящи като говорни илюстрации. Много често не е необходимо да се използват видео-файлове с голям информационен обем. Звукозаписът задоволява повечето изисквания, особено когато се допълва с визуална презентация под формата на слайдове [7] .
Видеофилма е подходящ за отразяване на действителността в учебни ситуации, при които не е възможно непосредствено участие и наблюдение. Учебния видеофилм се използва не само с демонстрационна цел, той може да стимулира проследяването на конкретни съдържания в учебната среда или да доведе до поставянето на конкретни проблеми.
Учебните симулации са подходящи при работа в моделни ситуации, те подпомагат евристичния подход и подтикват към интерактивна работа.
Анимациите се използват преимуществено при илюстриране на динамиката на процеси като показват преходи от хронологично и логическо естество и спомагат за разкриване на причинно-следственни връзки.
9. Презентации с PowerPoint
В тази последна точка на реферата, ще разгледам предназначението на програмата и основните функции на програмата. Програмата PowerPoint на Microsoft е предназначена за създаване на презентации под формата на слайдове с мултимедийни възможности. По такъв начин могат да бъдат получени и редица мултимедийни презантации за целите на обучението. В една поредица от слайдове се включват рредица информационни обекти: звук, картина и т.н. Презентацията представлява файл в който се съдържат слайдовете, бележките на водещия, раздатъчни материали за отпечатване и структурата на текста.
Презентациите с Powerpoint се използват с успех в съвременното обучение за създаване на мултимедийни материали и цялостни продукти. Те са предназначени непосредствено за уроци за нови занятия, преговори и обобщения, както и за самоподготовка и самостоятелна работа на учениците, могат да бъдат получени и материали за дистанционно обучение. Презентациите преподавателят показва с помощта на аудиторна техника, да се отпечатват на хартия (както при компютърно подпомогнатото преподаване), да се публикуват в уебили да се записват като видеофилм. Основният елемент от който се състои презентацията, това е слайдът. Слайдът е съставен от обекти с различно съдържание (текст, видео и изображения).
Обектите от един слайд, както и преминаването от слайд към слайд се съпровождат с анимационни ефекти. Анимацията е част от показването на презентацията като слайдшоу.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мултимедията е фокус, в който се събират много от постиженията на информационната технология. Първоначално мултимедията е свързана с количеството на медиите, използвани в даден информационен продукт. Например, когато се говори за мултимедия тя е неразривно свързана с компютъра. Той управлява нейния формат чрез смесване на части от различни източници: дискове, видеоклипове, анимации и други.
Композицията от информационни части, съчетани по определена логика създава принципно нова образователна среда. Компютърната интерактивна мултимедия постига важната за образованието ни активна обратна връзка между потребителя (ученика, обучавания) и информационната среда (може и среда за електронно обучение СеО). Потребителят на електронния образователен пакет може да регулира и управлява отделните компоненти по собствено желание.
Тенденциите в развитието на ОИТ показват, че при възникването на необходимост от нови учебно-методически средства се дава предимство на компютърните дидактически средства. В подготовката и подбора на мултимедийните материали според А. Хуторский е необходимо учителят да се ръководи от няколко основни критерия. Те са научни, педагогически и ергономически.
Те са следните: наличието на достоверна и педагогически обоснована информация; съответствие между учебен материал и стандарт в образователната област; възможност за съчетаване с хартиения учебник; развита система за търсене на информация; предпазване от умора; отчитане на възрастовите особености, познавателните възможности, различията в интелектуалната подготовка; предоставяне на възможност за самостоятелно създаване на продукция и нейното запазване; преобладаване на зрителната информация над речевата и текстовата; разбираемост на последователността и регулируемост на темповете на потока информация; възможност за избор на темпа и ритъма на обучението; възможност за избор на обема на материала.
Разработените мултимедийни материали се оформят в електронни учебни помагала (ЕУП), които притежават редица преимущества. Сред тях са възможността за лесно копиране на образователната информация, предоставяне на учениците или изпращане по Интернет. Друго предимство е възможността за демонстриране на информацията на екран по време на учебния процес.
При работа с ЕУП информацията може лесно да се размножи за ученици, работещи по групи и да се използва колективно за самообучение и контрол, за подготовка на образователни проекти. Като недостатък на ЕУП може да се отбележи, възможността за повреждане на носителя на информацията (най-често дискове).
Прилагането на мултимедията като образователна технология е свързано и с някои проблеми. Например учителят е необходимо да притежава поне на средно ниво компютърна грамотност. От друга страна изискванията на съвременните мултимедийни продукти са високи към ресурсите на компютрите, което довежда до оскъпяване на съответната конфигурация.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. М. Петрова, Д. Денев, Разработка на Web – базиран софтуерен пакет ‘Оценки’, Научна конференция Русе- 11.11.2005- секция Математика, информатика и физика, ISS 1311-3321 Том 44, серия 6.1., 103-106.
2. Petrova M. M., Y. P., Stoyanov, D .I. Denev, E-UNIVERSITY – A New Aproach To Design Software Platforms For Online Education, IV Международна конференция „Наука и Образование”, секция „Математическо Моделиране и Информатика” (в печат).
3. Тотков Г., Д. Денев, BEST: Българският образователен портал за е+обучение, 2-ра Конференция на Колеж по икономика и администрация, Пловдив, 18.3.2006 (в печат).
4. Doneva R., D. Denev, G. Totkov, Towards e+Learning, or how to Increase the Learning into e-Learning, Modern e-Learning, Intern. Conference, Varna, June 1-5, 2006, (in print).
5. D. Denev , Doneva R., G. Totkov, Best: New Lessons Module Logic, Conf. of Computer Systems and Technologies, CompSysTech’2006, V. Tarnovo, June 15-16, 2006 (presented).
6. Тотков Г., Д. Денев, Р. Донева, BEST: български образователен портал за e-проекти (с демонстрации), Втора национална конференция с международно участие по електронно обучение във висшето образование, 14-17 септември 2006, Китен (в печат).
7. Doneva R., D. Denev, G. Totkov, The BEST e-Learning Practices, 7th International Conference on Electronic Computers and Informatics, September 20-22, 2006, Kosice - Herlany, Slovakia (in print).
Тотков Г., М. Даскалова, Р. Донева, Д. Денев, Тестова система за специализирано обучение, в Сборник, изд. ПУ
8. Постановлeнrе на Министерския съвет № 40 , 1998.
9. Ашхотов О., Здваромыслов М., Ашхотова И. Компютърные технологии в образовании// Высшее образование в Росии . 1996.
10. Роберт, И. В. Современные информационные технологии в образовании: дидактические проблемы ; перспективы использования. М.: «Школа—Пресс», 1994.
11. Морев, И. Образователъные информационные технологии, Владивосток, 2004.
12. Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища, МОН, 2004.
13. Нестеров, А. В., Тимченко, В. В., Трапицын, С. Ю. Информационные педагогические технологии. Учебно-методическое пособие . СПб.: Издательство ООО «Книжный дом», 2003.
14. Павлов, Д. Образователните информационни технологии. Модул 1. Университетски курс, изд. Даниела Убенова, С. 2001
15. Bussei P., S. Merlino. European workshop on multimedia in Physics Teaching and Learning, Euroеp physicsnews, 2003.
16. . Славин, Р. Педагогическа психология, С., Наука и изкуство, 2004.
17. Георгиева, М. Мултимедия и интернет – перспективи и проблеми (в обучението по математика). Стратегии на образователната и научната политика, кн.1, 2001, София.
18. Съева, С., М. Замфиров. Английският език като елемент от обучението по физика на ученици с увреден слух в седми клас. Научна конференция с международно участие, Стара Загора, 3-4 юни, 2004.
19. Health and Medicine Week editors. Animated 3-D bossts Deaf Education. Health and Medicine Week. 19/03/2001/