Педагогически основи на съвременните образователни технологии - (Кратка е-Методика) - Даниел Денев

Педагогически основи на съвременните образователни технологии

(Кратка е-Методика)
 

Даниел Денев

1. Дистанционно обучение.
 
 
 
Увод
 
       През 20 век човечеството започна за използва технологии, напълно непознати на предишните епохи. Развитието на компютрите даде възможност знанията да бъдат представяни в електронен вид и повиши много скоростта на работата с информация. Информационните технологии позволиха тази информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време. Тези технологии предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това. В частност, постиженията на телекомуникационните технологии проправи пътя за развитието на нови технологии за обучение и средства за комуникация, които могат да предоставят знания без ограниченията на традиционния начин на обучение. Тези нови технологии допринесоха много за развитието на дистанционното обучение. В момента огромен брой учебни, културни и търговски организации използват някаква форма на дистанционно обучение.

Някои от причините за широкото разпространение в последните години на този начин на обучение са следните:

• Намаляващата цена на хардуера, софтуера и телекомуникационнните услуги;

• Младите поколения имат все по-добра компютърна грамотност и интерес към новите технологии;

• Достъпът до компютри е много по-голям и по-лесен, отколкото в предишните години;

• Интерфейсът непрекъснато се подобрява (включително и развитието на мултимедията).

В момента много учебни организации се сблъскват непрекъснато с различни проблеми от финансово и образователно естество. Много от тези проблеми могат да се разрешат от дистанционното обучение, защото:

• Понижава се цената на обучение за един учащ;
• Повишават се възможностите за обучение на хората, които работят, но искат да продължат своето обучение и да повишат своята квалификация;
• Предоставят се възможности за учене през целия живот на хора от всякаква възраст, с различен начин на живот, способности и финансови възможности.
 
Какво представлява дистанционното обучение?

     Наи-общо дистанционното обучение може да се опише като обучение, при което учащите се намират на различно място от това на преподавателя и осъществяват връзка помежду си чрез компютър или други комуникационни средства. Ето някои дефиниции за този начин на обучение:
 
“Дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се” (Hill, 1997).
 
”Дистанционно обучение имаме когато преподавателят и обучаващите се са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни” (Willis & Dickinson, 1997).
 
 
 
Исторически бележки

   За първи път методите на дистанционното обучение се прилагат във висшето образование в Университета в Южна Африка през 1946 г. По-късно през 1969 г. Британския Отворен Университет определя модела на интегриране на педагогичните методи и мултимедийни технологии в дистанционното обучение. Исторически погледнато, предшественикът на дистанционното обучение, осъществявано чрез някаква технология, e обучението чрез кореспонденция (corespondence learning), което започва в Европа и Съединените Американски Щати в средата на 19 век.

   То е замислено като обучение за онези, които не посещават класните стаи, и използва пощата като средство за доставяне на учебните материали. В началото на 20 век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъсква със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникационни технологии. Най-забележителната от тези нови технологии е Интернет, която се оказва едно революционно средство за развитието на дистанционното обучение.

 
    През 1969 г. М. Кругер пръв дефинира понятието “Изкуствена реалност”. Той се занимава с интерактивни компютърни медии, в които компютърът долавя движенията посредством сензори и видео-камери и реагира чрез издаването на електронни звуци и картини. Чрез своето “видео-работно място” той създава възможността участниците в едно телевизионно предаване, намиращи се на различни места, да си взаимодействат “виртуално” един с друг. Компютърът долавя движещото се изображение на посетителя, анализира го, разбира какво вижда и отговаря с графика, видео-ефекти и синтезиран звук.
 

Системата на обучение

   Системният подход е едни от възможнте начини за анализиране на обучението, но не и единственият. Системата е единство от елементи, които заедно констреират по-голямо цяло.  Обучението е изключително сложна система в която могат да бъдат разграничени променливите величини: вход, взаимодействие межде подсистемите и изход. Принципно обучението се разглежда на макро- и микро равнище. На макро-равнище се представя и анализира цялостният процес, независимо от конкурентните учебни задачи.

   На микроравнище се изследва планирането, организирането и реализирането на обучението т.е. дизайнът на обучението.

   Моделирането на обучението позвлява да очертаят абстрактните рамки на абстрактното понятие обучение. Моделите са опростено изображение на определени страни от нашия опит. Те са план, схема на процедура.

   Съществуват три основни метода за моделиране: Чрез копиране - създават се физически модели - макети; Чрез формализация - използва се за абстрактни системи и връзките между техните компоненти; Чрез имитация (симулация) - разработват се математико-логически модели на идеи и системи и на взаимоотношенията межде тях.

Модели на обучение на макро-равнище

Те отразяват общите взаимоотношения между елементите на системата и връзката им с постиженията на учениците.

Модел на училищно учене - ДЖОН КЕРЪЛ

J. Karroll възприема времето като най-важна променлива, която влие върху ученето в училище. В основата на модела е функцията:

Училищно учене = f (изразходвано време/необходимо време)

Модел на обучение на К. Проктър

C. Proctor е създал модел - резултат от научни изследвания върху характеристиките на доброто преподаване и на училищата и общностите които подпомгат доброто преподаване. Моделът се базира на парадигмата за социалната природа на взаимоотношението учител - ученик и на ролята и значението  на социалният климат върху постиженията на учениците.

Модел на обучение на Д. Круишанк

Този модел е повлиян от моделите на Митзел, Б.

И двамата възприемат идеята за класифициране на променливите "продукт, процес, проектиране". Продуктът тук е ученето на учениците. Процесът тук включва взаимоотношенията между учениците и учителя, а проектирането е характеристика на учителя която разкрива неговата интлигентност.

Модел на обучение на У. Хюит

   Моделът на W. Huitt включва влиянията на по-широк кръг променливи върху постиженията на учениците. W. Huitt се опитва да организира и категоризира елементите на макро и микрсоцилната среда като ги свърже с особеностите на процеса на обучение, детерминирани от своеобразието на преподавателската дейност на учители и ученици. Моделът е транзакционален и има 4 основни категории: контекст (всички фактори извън класната стая); вход (всички качества на учениците и учителите с които те започват процеса на обучение); процес на обучение (дейност на учителя и ученика по време на обучението); изход (резултатите от ученето). Процесът на обучение при този модел включва три подкатегории: дейността на учителя; дейнстта на ученика; атмосферата в класната стая.

Модели на обучение на микро-равнище

   Прието е обучението да се определя като "организационно-функционално единство" между преподаването и ученето. Модлите на бучение на микроравнище отразяват тношенията в това дидактическо единство и представят зависимостите между информационните и функционални компоненти на процеса обучение по даден учебен предмет.

Компонентно-характеристична теория. Модел за дизайн на обучението

Теорията е разработена от Д. Мерил. В нея е въприета тезата, че видовете учене предполагат различни процедури и средства за преподаване и оценяване. Тя е една от най-новите теории за дизайна на обучението и осигурява конкретни предписания за планиране и организиране на процеса , от гледна точка на разнообразието на обучаващия резултат.
Теорията прави класификация на два аспекта на ученето:

--> съдържание (факти, концепции, процедури)

--> и постижения (запомняне, приложение, открития)

Модерният дизайн на обучението включва три основни стъпки:

--> Определяне на дидактическите цели;
--> Проучване на първичните презентационни форми, в зависимост от поставените цели;
--> Определяне на вторичните презентационни компоненти, които дават възможност на ученика да усвои учебното съдържание и да прилага информацията в различни по сложност задачи.

Компонентно-характеристичната теория се прилага както в дизайна на обучаващ модул, така и в дизайна на конкретна дидактическа единиа. Основните принципи на теорията са:

--> Обучението, ще бъде по-ефективно, ако присъстват и трите основни категории на постиженията (припомняне, приложение, откриване);
--> Първичните форми могат да бъдат представени или рез обяснителни, или чрез изследователски учебни стратегии;
--> Учениците могат да упражняват контрол върху броят на примерите и задачите които получават.

Елаборационна теория. Модел за дизайн на обучението

   Разработена е от Ч. Рейгелут. и група учени в края на 70-те. Отнася се до дизайна на цялостен процес на обучение. Предписанията и се базират както върху класификацията и структурирането на учебното съдържание (Ch. Reigeluth), така и върху когнитивните теории за обучението.

Ch. Reigeluth предлага 7 сратегии за елаборационната теория:

--> Елаборационна съвкупност - съгласуваност от простото към сложното при която основните акценти по-скро резюмират отколкото обобщават деите

--> Съгласуваност на предпоставките за учене- представянето на основната идея е следствие от представянето на предпоставките за учене.

--> Обобщения - преговор на съдържанието в стегнат формат, както на ниво урок, така и на ниво учебен раздел

--> Синтезни елементи - презентационни средства, които помагат на ученика да интегрира елементите учено съдържание в по-големи единици и да ги асимилира, чре по-рано усвоеното знание;

--> Аналогии - отнасят учебното съдържание до знанията, които ученикът притежава.

--> Активатори на когнитивната стратегия - използване на разнообразни средства за ускоряване процеса на преработка на информацията;

--> Контрол на ученето - Основният принос на елаборацинната теория е, че дава "детайлн ръководство за дизайн на съгласуваността на няколко вида учебно съдържание по различни учебни предмет" (Ch. Reigeluth, 1999, p. 427)

 
Технологии на дистанционно обучение днес

      В своята оригинална форма преподавателите, използващи дистанционно обучение, пътуват до отдалечени места, за да изпитват учащите или комуникират с тях чрез поща, телефон или факс-машина. Учебният материал се изпраща на учащия и след това той връща изпълнените задачи, за да бъде оценен или поправен. Днес новите технологии дават възможности за много по-качествено дистанционното обучение. Употребата на разнообразни по форма електронни медии повишава ефективността и подобрява доставянето на информация. Различните по вид мултимедийни приложения усилват възприемането на учебния материал. Доставянето на материалите може да бъде синхронно, т.е. участниците да общуват в реално време, или асинхронно, при което комуникацията е в различно за всеки време.

    Видео/аудио модела на дистанционното обучение включва телевизия, сателити, високочестотни радиовълни (микровълни) и фиброоптични технологии. Най-разпространеният вариант е обикновената и кабелната телевизия. Интерактивността на тези средства осигурява възможности за дистанционното обучение, подобни на тези в обикновена класна стая. Преподавателите и учащите могат да общуват чрез двупосочна видео връзка или чрез еднопосочна видео и двупосочна аудио връзка. Свързването на компютърните технологии чрез Интернет или CD-ROM към телевизионно предаване също открива нови перспективи пред дистанционното обучение. Друга форма на общуване е асинхронната комуникация чрез компютър, например чрез e-mail, форуми в Интернет и т.н. Асинхронният модел на комуникация е подходящ най-вече за хора, които са затруднени да участват в учебни занятия в точно определено време и място.
 

Дистанционно обучение с Интернет
 
Какво представлява дистанционното обучение с Интернет?

    Дистанционното обучение с Интернет (Internet-Based Training, Online Training, Net-Based Training) представлява обучение, което се осъществява посредством Интернет или Интранет. При този вид обучение в повечето случаи се използва някакъв Web-браузър, например Internet Explorer или Netscape Navigator. Всяка обучаваща програма, която използва Интернет като технология за доставяне на учебните материали, дори e-mail кореспонденцията и трансфера на файлове, спада към този вид дистанционно обучение (Hall, 1997). 

 
 
   Днес много учебни заведения си задават въпроса - може ли Интернет да замести традиционното обучение “учител-ученик” ? Реалността показва, че World Wide Web и другите технологии в много случаи са ефективно средство за обучение, което дава добри резултати, но не може (и не е необходимо) изцяло да замести традиционното обучение. За учебните организации и учреждения въпросът за използване на дистанционно обучение с Интернет и решенията за включване на подходящи преподаватели са особено важни, защото те директно се отразяват на финансовите и учебни разходи.

   Времето на преподавателя може да излезе скъпо, особено ако той трябва да бъде предварително обучаван или трябва да пътува. Обратно, цената на технологиите, които могат да заместят частично или изцяло преподавателя, непрекъснато намалява. Затова, когато се решава какъв тип дистанционно обучение да се избере, учебните организации трябва да се съобразяват с какво ще допринесе тази технология за процеса на обучение, как ще задоволява нуждите на учащите и какви ще бъдат разходите по нея. 
 

Ползата от дистанционно обучение с Интернет

 
     При търговските и частни организации акцентът не е толкова към обучението, колкото към подготовката на кадри. Подготовката в работата е по-различна от обикновеното обучение, защото включва специфично съдържание и задачи за съответната професия. Големите фирми често подготвят допълнително своите служители, за да могат те да се справят с нововъведенията в работата. Дистанционното обучение с Интернет позволява на тези организации да подготвят служителите си, докато те се намират на работното си място или в дома си. За самите служители подготовката означава повишаване на техните умения да вършат работата си по-добре, увеличава възнагражденията и обезщетенията и дори възможностите за повишение.
 

Виртуални университети

     Един от най-популярните подходи днес за дистанционно обучение чрез Интернет са така наречените Виртуални университети. Те обикновено се схващат като продължение на обикновеното дистанционно обучение. Под термина “виртуален” се разбира нещо, което съществува като функция, но не като форма. Виртуалните университети съществуват само във киберпространството, без да имат някаква учебна сграда или факултет. При този вид обучение ограниченията на пространството и времето при обикновеното обучение в класна стая не съществуват. Така това обучение е достъпно за всеки желаещ, на всяко място и по всяко време.
 

 
   Противниците на Виртуалните университети считат, че този начин на обучение не е достатъчно добър. Разбира се, грешно е да се мисли, че обучението представлява трансфер на информация от дадено място към учащия. Освен задължителната активна роля на учащия, процесът на обучение изисква и наличието на някакво образователно общество.

    Решението на проблема е в това Виртуалните университети да се проектират подобно на някакво общество в киберпространството, където хората да могат да общуват свободно помежду си. Съвременните технологии като електронна поща, чат-сесии, телеконференция и т.н. дават такава възможност за взаимодействие между преподавателите и учащите и между самите учащи.

   Виртуалните университети са полезни най-много за хора, които работят или имат семейства и затова не могат да посещават учебни занятия на точно определено място и в точно определено време. Освен това днес се увеличава броят на студентите, които учат в обикновени университети и са се записали в някой Виртуален университет, за да разширят своето образование. 
 

Предимства и недостатъци на дистанционното обучение с Интернет
 

Предимства:

   Гъвкавост, достъпност, удобство. Потребителите могат да се обучават със свое собствено темпо и на място избрано от тях. Освен това те са свободни да се обучават само тогава, когато желаят и колкото имат нужда (“just in time and just enough”).
   Многоплатформеност на технологията. За разлика от някои други форми на обучение чрез компютър, дистанционното обучение с Интернет е достъпно за Windows, Mac или Unix потребители, обикновено без да се изисква допълнителен софтуер. Обучаващата програма се прави само веднъж и след това може да се достави на всеки компютър, свързан с Интернет.

 
   Евтино разпространение по целия свят. Дистанционното обучение с Интернет е достъпно за всеки компютър по света, свързан към Интернет, което значително намалява разходите по доставяне на материалите в сравнение с традиционните начини на разпростренение.
   Лесно за преработка. Когато е нужно да бъдат направени промени в учебното съдържание, тези промени се правят само на едно място - върху сървъра, където се намира курсът. Така всеки потребител по целия свят веднага може да види новите неща в курса.
 
Недостатъци:

 
   Ограничения на скоростта на връзката. Ако скоростта на връзката е малка, това директно се отразява върху възпроизвеждането на звука, видеото и големите картинки. Такива ограничения могат да предизвикат дълго чакане при download и така да попречат на учебния процес. Проблемът може да бъде голям при обществения Интернет за масово ползване, където има голям трафик на информация и връзката е по-бавна. В местата, където има Интранет, обикновено скоростта на връзката е голяма.
    Могат ли компютрите да заместят общуването между хората? Това е важен въпрос, тъй като хората използват компютри все повече и повече. Може ли компютърният екран да замести човек? В някои случаи липсата на обикновено общуване с преподавател може да предизвика трудности в учебния процес.
Програмите за дистанционното обучение с Интернет понякога са прекалено статични. Нивото на взаимодействие между учащия и програмата понякога е ниско. Но с развитието на технологиите това ниво непрекъснато се подобрява, хората се учат от натрупания вече опит и правят по-добри програми за дистанционното обучение с Интернет.
    Дистанционното обучение с Интернет изисква повече време и пари за разработване, отколкото обикновено се очаква. Като всяко нововъведение, опитът и прилагането на дистанционно обучение с Интернет изисква понякога повече разходи, отколкото се очакват в началото.
    Не всеки предмет може да бъде изучаван на компютър. Обучението чрез компютър не е подходящо за някои дисциплини, където се изисква повече общуване между хората и човешки емоции.

Стил на учене

В психлого-педагогическата литература могат да бъдат открти, различни определения за това какво е стил на учене:

--> Индивидуални предпочитания към начините за възприемане и преработване на информацията (N. M. Dixon, 1986, p.16)

--> общо поведенческо предразположение, което характеризира изпълнението на мисловни задчи, нтелектуана способност (J. Baron, 1985, p. 366);

--> адаптиране на една учебна стратегия към изискванията на учебната задача (R.R. Schmeck, 1983, p.234)

Стилът на учене е елемент от интелектуалното ощочовешко умение да учим, но този който определя уникалността на това умение! чителят формира у учащият се умение за учене, но индивидуалната психо-физиологична структура на личността придава на това умение оригинален характер.

Категоризацията на стиловете на учене в психолого-педагогическата литература се прави според типологията на личността, по цикличния модел на учене, според преработката на информацията, според структурата на главния мозък, според отношението към учебната среда и др.

Преподаването

   Преподаването е елемент на специфично човешко отношение. Човек може да учи със или без помоща на друг. Когато някои открива знанията за себе си, той не е обучаван в точния смисъл на думата. Ако някой учи сам той няма учител, той непреподава на себе си, той просто учи. Преподаването е вземане на педагогически решения. В ежедневната си преподавателска практика учителя е изправен пред разнообразие от обучаващи ситуации, които той трява да организира на основата на формулираните от него решения.

   Преподаването е много-аспектна дейност, реализирана от човек специалист. Отношението преподаване-учене е свързано с "идета за властта" (P.M. Collins, 1998) на единния субект над другия. Тя се използва в неравенството между двете дейности, между учителя и ученика. Преподаването е изкуство което зависи от личностните качества на учителя. Научните изследвания върху процеса на обучение, теоретично обосновават много зависичости на причинноследственото отношение преподаване-учене.

   Преподаването предизвиква учуну, не научаване. Преподаването, което е причина за учунето, е различно от традиционната ни представа за изложение на адаптираната научна информция. Преподаването учи ученика как да учи. Преподаването е повторно учене. Дейността на учителя в процеса на обучение няма познавателни характеристики, но ако преподаването иска да бъде причина за познавателната дейност на учениците, то трябва да бъде модел на познание.

Стил на преподаване

Стилът напреподаване не трябва да се отъждествява с методите на обучение! Стилът на преподаване е униканият начин, по който учителят организира и прилага тези методи.

Стил на преподаване според категориите на учене: Хуманистичен (класификация според основните подходи към ученето); Бихевиористичен (риентиран към преподаване на желателно поведение); Когнитивен (академичен стил на преподаване);

Модели на обучаваща среда. Моделиране стратегии на обучение

Дж. Дюи отбелязва, че неможем да включим с контакт мозъка на един към мозъка на друг, неможем да прелеем знанията на учителя в съзнанието на ученика. Ролята на свързвщ елемент между преподаването и ученето при дидактическият акт е поета от обучаващата среда. При съвремнните технологии това е средата за дистанционно обучение (ДО)

2. Методи и модели на дистанционното обучение (ДО).
 
 
 
Цели на обучението
 
 Според Belanger & Jordan (2000) целите на обучението се отнасят към три главни области на човешкото възприятие:
познавателна, психофизическа и емоционална.

Познавателната област се дели на шест главни категории на целите на обучението: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценяване. Всяка категория се основава на изискванията и характеристиките на категорията преди нея и всяка категория се състои от подкатегории. Задачите в познавателната област могат да бъдат постигнати относително лесно, използвайки технологиите за дистанционното обучение.
 Психофизическата област е фокусирана върху физическите способности, манипулация с обекти или други физически дейности, които изискват мускулна координация. Тази област е най-добре изразена например в речта, физическото състояние, управлението на машини или технически курсове, в които се изисква определена физическа дейност. Мултимедийните технологии се използват успешно за тренировка на физически умения – например симулаторите на самолети карат хората да се учат от грешките си, които в реална среда биха им коствали много.

 
Методите на обучение като лекции, тестове, изпитване и др. могат да се осъществяват с помощта на най-различни технологии на дистанционното обучение. Повечето от тези методи могат да допринесат за успешното постигане на поставените в съответния курс цели на обучението. Използвайки технологиите, които предоставя дистанционното обучение с Интернет, тези цели е възможно да бъдат постигнати без присъствието на преподавател и без всички обучаеми да се намират на едно и също място.
 
 
Взаимодействие
 
Основен момент във всички видове обучение е взаимодействието (interaction) между участниците в учебния процес – преподаватели, учащи, учебно съдържание. Ето какво казва Campbell (2001) за значението на взаимодействието в обучението: 
 
“Дистанционното обучение с Интернет не представлява само достъп до някаква информация или още повече достъп до информационни и комуникационни технологии. Както при обикновеното обучение, така и при дистанционното обучение с Интернет задължително трябва да има активност от страна на учащите. Необходимо е да има взаимодействие между участниците в учебния процес – преподаватели и учащи”
 
При дистанционния начин на обучение съществуват няколко важни причини да се търси това взаимодействие. Ето някои от тях:

• Намалява чувството на изолация на участниците в дистанционните курсове.
• Повишава възможността за адаптация към новите условия.
• Участниците могат да “се срещат” с различни хора и гледни точки, да обменят идеи и да си помагат един на друг.
• Взаимодействието може да се окаже много необходимо за някои видове курсове (например при журналистиката).
• Учениците участват активно в процеса на обучение, а не са само пасивни слушатели.
 
Взаимодействие между преподаватели и учащи

 
   Взиамодействието между преподаватели и учащи винаги е съществувало. Разликата при дистанционното обучение е, че преподавателят е отделен от обучавания се по място и/или време, в сравнение с традиционното обучение лице в лице в класна стая. Технологиите на дистанционното обучение дават богати възможности за взаимодействие между преподавателя и учащия. Това взаимодействие може да бъде синхронно, т.е. да се осъществява в реално време, или асинхронно – в обратния случай. Много е важна също така възможността за обратна връзка (feedback), която притежава Web-базираното обучение.

   Преподавателите се нуждаят от това, за да се убедят, че обучаемите разбират материала и за да получат информация доколко са усвоили този  материал. Учащите от своя страна също се нуждаят от обратна връзка, за да може преподавателят да оцени техните постижения. Възможността за обратна връзка при дистанционното обучение е особено важна, когато преподавателите и обучаемите се намират на различни географски точки. Тя също така е важен аспект при груповото обучение и решаване на проблеми. 
 
Взaимодействие между учащите

Взаимодействие между учащите и учебното съдържание

При този вид взаимодействие се разглежда  нивото на интелектуалната, емоционалната и физическата ангажираност на учащите към учебния материал. Към тази област спадат например различните начини за навигация в учебното съдържание, търсене на информация, избор на дадено решение, които са описани по-долу:

 
Доставяне на учебното съдържание

 
    Технологиите за дистанционно обучение (разгледани в глава 3) използват три основни метода за предоставяне на информация: йерархичен, последователен и хипертекстов. При йерархичният модел информацията се предоставя по такъв начин, че потребителят вижда данните на определено ниво и ако иска, може да отиде на следващо ниво, където има по-подробна информация за съответната тема. При последователния метод учащият преглежда страница след страница, все едно чете книга, гледа филм или друга графична информация.

   Хипертекстът използва страници, които са свързани помежду си с вътрешни линкове, чрез които учащия може да се придвижва между тях. При този вид представяне на информация понякога съществува опасността потребителят да се “изгуби” в морето от информация. Тези три вида представяне на информация могат да се комбинират помежду си, за да се получи по-добра среда за предоставяне на информация. Тъй като хипермедията (hypermedia) често се използва в някои от технологиите, описани в глава 3, нейните предимства и недостатъци ще представим малко по-долу. Технологиите, които използват хипермедията за интерфейс между учащия и учебното съдържание, са например компютърно-базираното обучение, компютърно-подпомаганото обучение и Web-базираното обучение. Също така някои от материалите, използвани при телеконференцията, могат да бъдат организирани като хиперлинкове.

 
     Отличителната черта на хипермедията е, че няколко документа могат да бъдат свързани помежду си посредством линкове. Хипертекстовите документи са текстови файлове, форматирани чрез HTML (HyperText Markup Language). Хипермедията може да се дефинира като непоследователно писане, където могат да се включват различни типове данни (текст, картинки, графики, филми, анимирани образи, звук и др.). Документът може да бъде свързан с линк към определено място в друг документ, който може да бъде свързан към главния документ или към други документи. Навигацията между документите става само с едно кликване върху тези линкове. Тъй като хипертекстовите документи могат да бъдат свързвани с вътрешни връзки, някои части на курса могат да бъдат използвани и от други курсове. Документът или модулът, съдържащ тази многократно използвана информация, се пази само на едно място върху сървъра и всички други документи, които се нуждаят от него, са свързани към него.

   Предимствата на хипермедията са възможностите за използване на кратки документи, достъпа до WWW и различните начини на обучение, което може да осъществи чрез хипертекстовете. Използвайки линкове, лесно е да се включат в документите различни типове данни – звук, картинки, текст и т.н. Употребата на различни видове медии помага на учащите за по-доброто усвояване на материала. Хипермедията също така подпомага учащите да разглеждат и изследват учебното съдържание.
 Недостатък на хипермедията е, че информацията обикновено е предоставена на отделни части, които могат да се видят в даден момент и това може да обърка някои неопитни потребители. Те могат да не схванат целта на всеки отделен фрагмент спрямо общата идея на курса. Този проблем може да се реши като се правят карти и ръководства за Web-сайтовете на курса. 
  
 
Възможности за избор
 
    Едно интерактивно учебно съдържание може да започва по различни начини и да има различна среда и край. То може да бъде проектирано по такъв начин, че да има множество пътища за разглеждане на съдържанието и достигане до определен въпрос. Колкото повече избори направи учащият, докато преглежда учебното съдържание, толкова по-голямо е взаимодействието между него и това съдържание. Добрият дизайн изисква възможностите за избор да бъдат балансирани. Ако учащият взима малко решения, ще има ограничено взаимодействие между него и учебния материал. Обратно, ако прави прекалено много избори по време на навигацията в учебното съдържание, то това може само да попречи, вместо да помогне.
 

Роля на преподавателя

    При традиционното обучение учителите преподават учебното съдържание като говорят и пишат на дъската. При дистанционното обучение преподавателят пак подготвя материала, но пък използва различни технологии, за да го предостави на учащите. В някои случаи е възможно преподавателите дори да не преподават в реално време, например при компютърно-базираното обучение, видеозаписите и някои форми на Web-базираното обучение. Друга важна роля на преподавателите е, както бе казано по-горе, взимодействието с учащите. Една от най-важните причини за нуждата от взаимодействие е обменът на информация (включително оценяването на учащите). Това взаимодействие също така е важно, за да може преподавателят да дава разяснения при сложни задачи и за да могат учащите да общуват с него нормално по човешки по време на курса. 
 
  
Методи на обучение при дистанционно обучение с Интернет

  
Синхронно и асинхронно обучение

    Според времето, в което преподавателите и учащите комуникират един с друг, обучението се дели на синхронно (synchronous) и асинхронно (asynchronous). Синхронно обучение имаме, когато учащият взаимодейства в реално време с преподавателя или другите учащи. Такъв вид комуникация може да се осъществява чрез различни аудио и видео технологии, графика и текст. Предимството на синхронното обучение е, че обратната връзка e непосредствена и едновременна. Някои от най-използваните технологии за синхронно дистанционно обучение чрез Интернет са телеконференцията, средствата на Web-базираното обучение като чат (chat) или многопотребителски диалог (multi-user dialog)  и видео-телеобучението.
 
     Асинхронно обучение имаме, когато обучаващият се не взаимодейства в реално време с преподавателя и другите учащи. Някои от технологиите за осъществяване на такъв вид обучение са електронната поща, факса, дъски за съобщения и др. Главното предимство на асинхронното обучение е, че учащият сам определя ритъма на учене. Например бавното писане на компютър не се явява такъв недостатък, както е при синхронния начин на обучение. Основен момент и при двата вида обучение трябва да бъде взаимодействието между преподавателите и учащите, между самите учащи и между учащите и учебното съдържание. 
 
 
Специфични учебни дейности при дистанционно обучение с Интернет
 
    Традиционните дейности на обучение включват изпращане по пощата на материали за курса, четене на литература във вид на електронен текст, а също така и употребата на асинхронни средства за комуникация като дискусионните групи и компютърната конференция. Според Bannan & Milheim (1997) специфични Web-базирани дейности са например запазването и изпращането по пощата на дискусии между студентите, които се намират в многопотребителските диалози и общуване между студентите в реално време, използвайки тези диалози. 
 
Модели на дистанционно обучение с Интернет 

 
     Дистанционните курсове на обучение с Интернет могат да имат най-разнообразна форма и предназначение. Техният вид зависи от това например дали средствата за комуникация, вложени в тях, са синхронни или асинхронни, какви технологии са необходими за изпълнението на курса, какви методи се прилагат и т.н. От гледна точка на внедряване на дистанционния курс в учебната организация днес съществуват два основни модела за дистанционно обучение чрез Интернет – еволюционен и революционен (Nikolov, 2001). Главната характеристика на еволюционният модел (по-популярният) е тази, че учебните организации създават собствени виртуални допълнения към обикновените учебни програми.

    Така се създават дистанционни курсове, еквивалентни на вече съществуващите учебни курсове. При революционния модел цялата тази виртуална учебна структура няма реален еквивалент. Такова е състоянието при някои виртуални университети.
Тук ще представим два модела на дистанционно обучение с Интернет - събитийно-ориентиран модел и модел на курс, базиран на текстова и графична информация.

Събитийно-ориентиран модел

 
Събитийно-ориентираният модел (Event-Оriented Design Model) за Web-базирано обучение е описан от Welsh през 1997. Този модел има три основни елемента, които го характеризират: 
 

- асинхронен и синхронен начин на обучение;

- уточняване на поставените цели и на стратегията на обучение;

- определяне на информационните технологии, които са най-подходящи за постигането на тези цели.

 
     В събитийно-ориентираният модел учебният курс е замислен като последователност от индивидуални модули. Всеки модул съдържа последователност от определени действия и събития, всяко от които е насочено към изпълнение на някаква задача за обучение. Освен това всяко събитие си има определен тип. Някои събития са напълно синхронни (full synchronous), когато в тях участва едновременно целият клас и преподавателят. Някои са ограничено синхронни (limited synchronous), когато в тях участват двама или повече членове на класа. Някои събития са асинхронни (asynchronous), поради това, че в тях взима участие само един човек.
 
 

3. Образователни технологии.
 
 
 
    Днес съществуват множество различни технологии, които могат да се използват за дистанционно обучение с Интернет. В тази глава ще бъдат разгледани шест основни вида технологии на преподаване и начина им на използване в дистанционното обучение. Това са: компютърно-базираното обучение, компютърно-подпомаганото обучение, Web-базираното обучение, телеконференцията, видеозаписите и видео-телеобучението. Накрая ще бъдат показани предимствата и недостатъците на всяка една от тези технологии за дистанционните курсове на обучение.
 
 
Компютърно-базирано обучение
 
    Компютърно-базираното обучение (Computer-Based Training, Computer-Based Tutorials, Computer-Based Teaching) придоби по-голяма популярност в учебните организациии през последните години. Този вид обучение представлява упражнения на компютър по различни учебни курсове, обикновено разпространявани чрез CD-ROM или дискети. При този вид обучение е добре потребителите на курса да имат възможност да записват своите работи върху твърди дискове, за да могат да ги използват в следващите упражнения. Компютърно-базираното обучение може да се прилага освен като ръководство за обучение по даден курс, също и за лекции. Учащите, които се обучават на компютър, имат възможността да усвояват учебния материал със свое собствено темпо. В повечето учебни или корпоративни организации има зали с компютри и библиотеки. Когато учащите или служителите се нуждаят от допълнително обучение, те могат да запазят тези компютри за провеждането на даден необходим курс. В миналото компютърно-базираните курсове се съпровождаха от учебници, докато днес повечето от тях са снабдени с online материал. В последните години в този вид курсове се включват много мултимедийни компоненти. Мултимедийното обучение позволява на учащите да четат текст, да гледат картинки или филмчета и да слушат информация, докато работят по съответните упражнения върху компютъра.
 

Най-скъпият компонент при разработката на компютърно-базирани курсове е трудът на разработчиците, а не хардуера или софтуера. Според Belanger & Jordan (2000):
 
“Нивото, на което е разработен курса, директно се отразява на неговата ефективност. Затова трябва да се обръща особено внимание на дизайна на курса. Дизайнерите трябва да използват предимствата, които предоставя мултимедията, и да включат в курса статична информация (текст, графика и картинки), допълнена с динамична (звук, филмчета и анимация)”. 
 
    Едно от важните предимства, които дава графичният интерфейс, е способността да се изобразяват визуално сложни структури. Един ефективен графичен интерфейс трябва да включва в себе си добре направени икони, лесна навигация, линкове, помощни средства и обяснения за направените грешки по време на работа. Тъй като при компютърно-базираното обучение учащият работи сам, важно е курсът да разполага с колкото се може повече и различни средства за представяне на информацията, като например филмчета, звуци, картинки, текст, линкове и анимации, за да се създаде една по-добра среда за усвояване на материала. При компютърно-базираните курсове важно е да се вземе под внимание взаимодействието, което се осъществява между учащия и учебния материал. Не е достатъчно да се направи курс, при който материалът само да се чете последователно. За да се постигне ефективно обучение, дизайнерите на курса трябва да стимулират учащите да изпълняват някакви действия, т.е. учащият трябва да стане част от системата за обучение. Това най-често се прави по системата “верен отговор” – “грешен отговор”.
 
 
Изводи:

Компютърно-базираното обучение може да се използва за провеждане на различни видове курсове - от тип лекции до различни симулации и визуализации. Компютърно-базираните курсове набират непрекъснато популярност, защото цената на оперативната памет, процесора и останалия хардуер непрекъснато намалява. Те представляват добра алтернатива за дистанционното обучение в ситуации, където учащият може да се подготвя със собствено темпо и където организациите имат достатъчно потенциални обучаеми, за да могат да оправдаят цената за разработка на курса.
 
 
 
 
Компютърно-подпомагано обучение

 
 
   Компютърно-подпомаганото обучение (Computer-Aided Instruction, Computer-Aided Learning, Computer-Based Learning, Computer-Based Teaching, Computer-Aided Teaching) е подобно на компютърно-базираното обучение, но обикновено се използва като допълнение към традиционните начини на обучение. Този метод често се използва за ръководство и помощ към дадени лекции и за провеждане на съотвените упражнения. За да се постигне по-голяма ефективност на обучението, този вид обучение се осъществява често в самите класни стаи. Има два типа компютърно-подпомагано обучение, в зависимост от софтуера, който се използва - когато е направена определена програма за някаква конкретна цел или когато имаме някакъв общ софтуер, на който обучаемите извършват упражнения, дадени от преподавателя (например използването на Microsoft Excel за решаване на изчислителни задачи). Тези упражнения могат да се извършват и в компютърни зали и у дома. В тези случаи Интернет може да използва като помощно средство за учащите при техните упражнения.
 
 
 
Web-базирано обучение

 
     Web-базираното обучение (Web-Based Training) може да се опише като “обучение, при което WWW се използва като виртуална среда за представяне на учебните материали и/или за осъществяване на учебния процес. Последното означава, че WWW се използва в някоя (или всички) от следните роли: за провеждане на учебно занятие от разстояние, за дискусии по теми от учебното съдържание, за комуникация между студенти и преподаватели и между самите студенти, за провеждане на упражнения, за полагане на тестове, за съвместна разработка на проекти, за достъп до допълнителни учебни ресурси и др” (Николова, 2000). Web-базираното обучение може да бъде в две форми – да подпомага редовния курс на обучение (както при компютърно-подпомаганото обучение) или напълно да замести даден курс, преподаван в класна стая.

    Този вид обучение често се използва единствено за предоставяне на информация. Това може да стане по всяко време и на всяко място по света, където има Интернет и затова Web-базираното обучение се ползва с широка популярност в образователните среди. Web-базираните курсове се наричат още киберкурсове (cybercourses) или виртуални курсове (virtual courses). В такива курсове учащият играе централна роля и му е предоставена възможността  да се обучава със свое собствено темпо. Web-базираните курсове обикновено широко използват средствата на хипермедията. Друга характеристика на тези курсове, която ги отличава от останалите видове дистанционни курсове, е възможността за комуникация между учащите и преподавателите и между самите учащи. Това може да стане по различни начини – например чрез електронна поща, дискусионни групи, компютърна конференция или чат. Тези възможности за взаимодействие правят Web-базираните курсове по-подходящи за дистанционно обучение от останалите видове курсове в случаите, когато такова взаимодействие е от първостепенно значение за курса.
 

Видове Web-базирано обучение

Обучението при Web-базираните курсове може да бъде асинхронно и синхронно. Някои от различните видове Web-базирано обучение са представени по-долу:
 
 

Асинхронна кореспонденция (Asynchronous Correspondence)

    Асинхронната кореспонденция използва възможностите на трансфера на файлове или e-mail за осигуряване на материалите по курса. Използват се също така и дискусионни групи и дъска за съобщения за комуникация между преподавателите и учащите както при традиционната кореспонденция на хартия. Предимствата на този метод са ниските изисквания за връзка към Интернет и затова той е подходящ в случаи, когато учащите се намират в място с несигурна и прекъсваща Интернет връзка. Недостатъкът, както и при традиционната кореспондеция на хартия е, че комуникацията с преподавателя е бавна.

 
 
Синхронно сътрудничество (Synchronous Collaboration)
 
 Синхронното сътрудничество чрез Интернет изисква комуникация в реално време между участниците. Това може да се осъществи чрез чат, дискусионни форуми, аудио-конференция, видео-конференция и др. Предимството на този вид обучение е общуването в реално време на участниците в курса.

 
Web-подпомагани курсове (Web Enhanced Courses)
 
 Web-подпомаганите курсовете са едни от най-популярните и широко използвани методи на обучение във висшите училища. Всеки колеж или университет използва в една или друга степен такива курсове. Преподавателите могат да направят цял Web-сайт за техния предмет, който да включва учебна програма, ръководство за потребителите, помощни средства, online упражнения, практически тестове и т.н. Web-подпомаганите курсове могат да се използват за подготовка преди занятията в клас, както и като място, където могат да се намерят материали по курса.

 
Web-менажирани курсове (Web Managed Courses)

    Web-менажираните курсове предлагат възможности за съвместна работа, притежават пароли и възможности за online тестване. Такива курсове се нуждаят от поддръжката на преподавател. Това е една нова област на Web-базираното обучение с голям потенциал, която може да включва елементи на електронната търговия като регистрация, плащане, сертификация на курса и др.
 
Web-доставяни курсове (Web Delivered Courses)

 
    При Web-доставяните курсове всички материали могат да се намерят във WWW и има възможности за взаимодействие и съвместна работа. Такива курсове са лесни за преработка и поддръжка и са достъпни за всеки човек по света, който има достъп до Интернет. В тези курсове може да се включи и мултимедия, затова понякога те са по-скъпи и по-сложни за разработка.

 
Смесено доставяне (Hybrid Delivery)

    При смесеното доставяне информацията се осигурява и от WWW и от CD-ROM. Големите файлове се свалят от CD-ROM, а малките файлове и тези, които се сменят често, се доставят от WWW. Смесеното доставяне разполага с най-доброто от компютърно-базираното обучение и Web-базираното обучение. Недостатъците могат да бъдат в областта на разпространението (по-скъпо е да се разпространява CD-ROM) и някои проблеми с различните видове браузъри.
 

Средства за комуникация при Web-базираното обучение

 При Web-базираното обучение учащите имат много възможности за комуникация от далечно място с преподавателите и другите учащи. Това е главното предимство на Web-базираното обучение пред компютърно-базираното обучение. Общуването между учащите повишава техния опит и знания. Затова е важно дистанционните курсове да притежават възможности за такова взаимодействие. Съществуват различни средства за комуникация в Web-базираните курсове. По-долу са описани по-важните от тях:
 

Електронна поща (E-mail) и дискусионни групи (Listservs)
 

 

Компютърна конференция (Computer Conferencing, Usenets, User Discussion Forums)

      Компютърната конференция е средство за асинхронна комуникация чрез електронна поща. Изпращаната информация се добавя към списък с мнения по дадена тема. Така учащите могат да прочетат това, което е казано преди тях и да добавят своя коментар по въпроса. Освен това преподавателят може да избере най-често задаваните въпроси (FAQ - Frequently Asked Questions) и да добави такава секция  към материала в Web-курса. Компютърните конференции изискват място върху сървъра, разрешение за достъп и наличието на ръководител (обикновено това е преподавателят). Тъй като са лесни за поддържане, компютърните конференции могат да бъдат добавяни без особени усилия към Web-базираните курсове. Предимството на този вид комуникация е, че дискусиите по дадена тема се съхраняват и могат да се използват, когато има нужда от тях. Главният недостатък на компютърната конференция е, че някой непрекъснато трябва да я поддържа и обновява. Обикновено преподавателят или асистентът вършат тази работа.
 

Дъски за съобщения (Bulletin Boards)
 

 

Чат (Chat)
 
    Чатът дава възможност на няколко потребители да общуват едновременно чрез текст върху компютърния екран. Всеки може да пише съобщения към цялата група или към отделни хора. Преподавателите могат да използват такива чат-сесии, за да се дискутира даден проблем и за осъществяване на групова комуникация. Учащите могат да използват чата, за да си помагат един на друг и да решават трудни задачи. Предимството на чат-сесиите е, че те позволяват комуникация на всеки със всеки. Освен това чатът е евтино и достъпно средство, при което общуването е в реално време. Недостатък например е, че трябва да има точно определени часове за среща в чата. Освен това потребителите, които пишат по-бавно на компютър, ще комуникират по-бавно и чрез чат. Най-накрая, ако чат-сесиите се осъществяват без знанието на преподавателя, те могат да се превърнат в нещо съвсем друго от първоначалния замисъл. 
 
  
Изводи:

    Web-базираното обучение печели все по-голяма популярност в образователните и търговски организации. То предоставя възможност за дистанционно обучение, при което учащият заема централно място. При този вид обучение има възможност за взаимодействие между учащите и преподавателите и освен това обучаемият учи с ритъм, който сам определя. Затова Web-базираното обучение е най-подходящо за курсове, в които хората са мотивирани да учат сами и в случаите, когато има нужда от взаимодействие между преподавателите и учащите. Опасността при Web-базираното обучение идва от това, че съществуват много и различни начини за предоставяне на информация и затова вниманието погрешно може да се насочи към разработване на Web-страниците, вместо към преподаването на материала и упражненията върху него.
 
 

Телеконференция

     При телеконференцията има три вида взаимодействие между участниците: еднопосочно (разпространение на информация чрез звук, картина и текст от преподавателя към далечни учащи); двупосочно (комуникация между преподавателя и конкретен учащ); и многопосочно (позволява взаимодействие на учащите помежду си и с преподавателя). Двупосочната телеконференция е по-популярна от еднопосочната, защото преподавателя, освен че предоставя информация, получава и незабавна обратна връзка от всеки учащ.
 

Широкомащабна телеконференция

     При широкомащабната телеконференция (large scale teleconferencing) преподавателят предварително трябва да осигури стаи, оборудвани специално за тази цел. Тези стаи трябва да притежават камера (или повече от една, за да има повече ъгли на гледане и да се виждат повече участници), широки екрани и някои аудио-средства. Тези стаи се използват само за тази цел и затова е добре да има много курсове, които ще се провеждат по този начин, а не само няколко. Необходимо е да има и поддържащ персонал и това представлява всъщност най-голямата инвестиция при този вид обучение. Други изисквания, които оскъпяват това обучение, са добрата връзка към Интернет. Материалът по курса се предоставя от преподавателя като комбинация от звук и картина, също и статичен материал като графики или текст, който може да се показва на отдалечените участници. 
 
Десктоп телеконференция

 При десктоп телеконференцията (desktop teleconferencing) основната цена е много по-ниска от тази при широкомащабната телеконференция, но ако много потребители искат да се свържат към Интернет, общите разходи се увеличават. Много организации осигуряват персонални компютри на своите служители и така те могат да ги използват за дистанционно обучение. Учащите трябва да имат компютър с мултимедийни възможности (звукова карта, видео карта, тонколонки) и добра връзка към Интернет. Също така, за да могат да бъдат чувани и виждани от другите, учащите трябва да притежават камера и микрофон. Най-накрая е необходим някакъв софтуер за телеконференция, например Microsoft’s NetMeeting® ( http://www.microsoft.com/netmeeting/forfreetrial ) или Cu-SeeMe на Cornel University ( http://www.wpine.com ). За телеконференция само със звук без картина може да се използва Netscape’s Cooltalk (http://home.netscape.com/navigator/v3.0/cooltalk.html ). 
 

Изводи:
 
    Широкомащабната телеконференция изисква комплексна подготовка на видеокамери и аудио-средства. Тя не се препоръчва на малка група, при която участниците трябва да пътуват отдалече до стаята за телеконференция, както и на организации, които предлагат малко на брой курсове за обучение. Ако преподавателят трябва синхронно да предостави на обучаемите някакъв материал, без да е необходимо взаимодействие, то тогава добра алтернатива представлява видео-телеобучението, разгледано по-надолу. За отдалечените учащи десктоп телеконференцията предлага добри възможности, например взаимодействие лице в лице с преподавателите и различни начини на предоставяне на учебното съдържание – чрез звук, картина и текст. 
 
 
Видеозапис 
 
Видео-телеобучение
 
    Видео-телеобучението (Video Tele-Training) предлага някои от удобствата на телеконференцията и видеозаписа. Тази технология използва картина и звук в реално време за осъществяване на дистанционно обучение на различни места. Преподавателят води курс в реално време, който се разпространява към едно или повече отдалечени места. Учащите взимат участие в курса, като задават въпроси по телефона или друга двупосочна звукова връзка. Някои големи организации в западните държави широко използват видео-телеобучението, включвайки много учебни заведения, които имат сателитна връзка (satellite campus – например Hewlett Packard’s Interactive Network), чрез която се провеждат курсове за обучение, използвайки двупосочна видео и аудио връзка.
 
 Предназначението на видео-телеобучението в дистанционното обучение е подобно на това на широкомащабната телеконференция. Големи групи могат да се обучават на далечни места, намирайки се в обикновена класна стая и използвайки монитор и микрофон. Това е добра алтернатива за организациите, които предлагат много курсове на обучение към ограничен брой отдалечени учебни центрове. 
 
 
Предимства и недостатъци на различните технологии за дистанционно обучение 
  
 
Освен гореизказаните предимства и недостатъци, съществуват и някои други аспекти на технологиите за дистанционно обучение, които e важно да се вземат под внимание при техния евентуален избор за даден учебен курс:
 
Оборудване. Оборудването трябва да е благонадеждно, така че учащите и преподавателите да не се окажат по средата на занятията в ситуация, която да им попречи да довършат курса.
 
Поддръжка на инфраструктурата. Организациите трябва внимателно да планират поддръжката на инфраструктурата за отдалечените учебни сгради, което означава да има асистенти за техниката.
 
Леснота на употреба. Когато се решава каква технология да се използва, трябва да се обърне внимание на леснотата на употреба на тази технология, т.е. доколко потребителите ще могат да се справят с нея.
 
Цена. Важен фактор, който се разглежда винаги, е цената на курса и изпълнението му.
 
 
Обобщение:
 
   Изборът на технология за дистанционно обучение зависи от конкретните нужди на организацията и нейните финансови възможности. Освен това различните видове технологии могат да се комбинират помежду си. Например учащите могат да получат CD-ROM, съдържащ материала по курса и линкове към сайта на курса. Компакт-дискът може да включва основната част от материала и допълнителни неща, докато на Web-сайта може да се намира информация, която често се променя. Във Web-сайта може да се включи и чат, така че учащите да могат да комуникират помежду си. Друг пример за комбинация на технологии са аудиографичните телекурсове (audiographic telecourses), където учащите слушат предварително записан материал, докато гледат информация по WWW за съответната тема. Такива смесени методи са най-доброто, което може да се предложи от дистанционното обучение с Интернет на учащите и преподавателите.

4. Оценяване.

 
  При дистанционното обучение учащият е разделен от преподавателя, а в много случаи и от другите учащи. Затова традиционните методи на оценяване е необходимо да бъдат заместени с различни техники на дистанционното обучение. Тези техники и методи е необходимо да предоставят възможност на учащия да демонстрира своите знания и умения, а на преподавателя след това да оцени неговите постижения.
 

Какво представлява оценяването

   Оценяването може да се дефинира като “метод, чрез който се узнават текущите знания, които учащият притежава” (Dietel & Herman & Knuth, 1991). Това означава, че оценяването може да бъде освен само просто субективно наблюдение на постиженията на учащия от страна на преподавателя, но също така и комплексен четиричасов изпит. Идеята за текущите знания означава, че знанията на учащия непрекъснато се променят, затова проверки за постиженията на учащите трябва да се правят през определени периоди от време.

   Повечето преподаватели използват разнообразни средства, формални или неформални, за да определят доколко и как се обучават техните обучаеми. Например, за да оценят формално нивото на учащите, повечето преподаватели дават тестове, кратки изпити, задачи и домашни работи. Това формално оценяване дава възможност на преподавателя да определи постиженията на учащите и тяхното текущо ниво.

   При неформалното оценяване също се използват разнообразни техники. Например задават се въпроси, изслушват се въпросите и коментарите на учащите, наблюдава се езикът на тялото и реакциите. Неформалното косвено оценяване помага на преподавателя да направи някои уточнения, да забави или да повтори материала в отговор на въпросите и неразбирането или пък да забърза темпото.

 
   Тъй като при дистанционното обучение се преподава от разстояние, преподавателите се сблъскват с по-различни проблеми от тези при традиционното обучение. Липсват например следните елементи:

• традиционна класна стая;

• относително хомогенна група от студенти;

• непосредствена обратна връзка “лице в лице”;

• контрол върху получаването на учебния материал;

Поради тези причини преподавателите трябва не само да оценяват формално студентите чрез тестове и домашни работи, но и да използват неформални подходи за събиране на информация, за да определят:

• доколко студентите са доволни от метода на дистанционно обучение;

• изпълнението на задачите;

• яснотата на учебния материал;

• ефективността на самия преподавател;

• може ли да се подобри начина на преподаване;

 
 
Видове оценяване

 
 Различните методи на оценяване на учащите при дистанционното обучение изискват и наличието на различни технологии. Има три основни модела на оценяване на учащите: непрекъснат, периодичен и чрез сертификация. 
  
Периодично оценяване

    Периодичното оценяване може да бъде асинхронно или синхронно, в зависимост от това какво се оценява. Типичният метод за асинхронно оценяване включва избор на отговор от множество дадени, попълване на поле, кратък отговор, кратко есе и решаване на индивидуална задача за определено време. Асинхронно оценяване може да осъществи лесно със средствата на дистанционното обучение. Периодичното синхронно оценяване включва устна защита на индивидуални или групови проекти. Малко технологии на дистанционното обучение с Интернет, например телеконференцията, могат да вършат работа за синхронно оценяване. Телеконференцията  не е подходяща за някои по-специфични случаи, но тя е достатъчно ефективна за презентация и защита на дадена тема.

 
Оценяване чрез сертификация

    При този модел се полага изпит след приключване на цялото обучение (на даден курс или програма). Учащите трябва да демонстрират по време на изпита своите постижения по предмета, който са изучавали. Примери за такова оценяване са матурите в средното образование или изпитите в българските ВУЗ.
 
 

     Малко по-сложен е методът, при който въпросите на теста са подредени в някаква база данни. Всички въпроси имат някакви общи характеристики, като например трудност, точки за верен отговор и т.н. Така тестът може да бъде генериран от компютъра в зависимост от желаната трудност, съдържание и обем. Предимството на този метод е, че могат да се генерират най-различни тестове според съответната нужда на преподавателя. Освен това изпитваните имат възможност да решават еднакви по трудност, но различни по съдържание тестове. Всичко това увеличава сигурността и гъвкавостта на теста.

 
    При третият метод (наричан tailored testing) след всеки отговор програмата изчислява знанията на изпитвания, базирайки се на всички дадени до момента негови отговори. След това програмата избира следващия въпрос, който отговаря на нивото на изчислените до момента знания на изпитвания. Този процес се повтаря докато не бъде достигната някаква граница, например точки или брой въпроси. Според Suen & Parkes (1996) “това е един от най-ефикасните методи при обективното решаване на тест и обикновено изисква само 20 % от броя на въпросите, които са необходими при традиционното решаване на тест с хартия и химикалка.“

   Накрая може да се каже още, че при компютризираното оценяване се използва широко и мултимедията. Съвремените мултимедийни програми за проектиране на тестове могат да бъдат администрирани на множество езици, да включват картинки, видео клипове, анимации, звуци и музика. Въпросите могат да бъдат от тип “избор едно от много”, “true/false” избор, попълване в текстово поле или кратък отговор. В такива случаи изпитваните трябва да извършват някакви определени действия, за да разрешат дадена задача или да изберат верния отговор от множеството дадени.
 

Решаване на тест с помощта на компютър
 
 
       Недостатъците при този метод са почти същите както при обикновените тестове върху хартия. Тестът не е подходящо средство за оценяване например в случаите, когато върху учащите няма контрол по време на изпитването. Освен това има и други допълнителни недостатъци. Първо, този метод изисква всеки един учащ да има достъп до компютър, свързан към главния сървър. Също така е необходим голям набор от различни изпитни въпроси и програма, която да генерира тестове с различна трудност, големина и т.н. Освен това преподавателят трябва да познава тази програма и да може добре да работи с нея.

    Някои от трудностите по подръжката на ефикасността и надеждността при обикновените тестове върху хартия се срещат и при дистанционното обучение при решаването на тест с помощта на компютър. Трудностите при поддържането на висока надеждност могат да се намалят обаче чрез използването на компютър при решаването на тестове, защото възможността за технически грешки намалява значително. Проблемът със сигурността на теста се облекчава от това, че на учащите се дават еквивалентни, но не еднакви тестове. Поради това не е възможно на всеки да се сдобие с копие от теста, защото всъщност няма единствен тест, а множество различни въпроси, от които се генерира теста. Въпреки тези предимства понякога няма гаранция за това кой точно отговаря на теста и какви материали се използват по време на неговото решаване. Поради това решаването на тест с помощта на компютър не е подходящо за случаите, когато няма контрол върху учащите по време на изпитването. Въпреки това решаването на тестове чрез компютър има някои предимства пред традиционното решаване на тестове. Обучаващите се могат да решават тестове много пъти и да се самооценяват, преди да бъдат изпитани от преподавателя. Освен това всеки нов тест е еквивалентен, но различен от предишните, което позволява на учащите непрекъснато да се упражняват и да проверяват своите знания.
 

Кога е ефективно оценяването чрез тестове:
 

    За ефективно оценяване се може да се говори, когато се дава точна и безпристрастна оценка на знанията и уменията на учащите. По този начин преподавателите узнават за нивото на владеене на преподавания материал и това им помага при вземането на подходящи решения. Решаването на тест е един от методите за оценяване при дистанционното обучение с Интернет, който притежава такива характеристики и възможности. Чрез тестове могат да се правят нужните обобщения за уменията и знанията на учащите. Резултатите от един тест накратко представят как учащия се справя с конкретна задача или с въпроси по дадена тема. Резултатите от едно изпитване чрез тест са пряко свързани с целите, за които той е предназначен. Един тест може да бъде подходящ за оценяване по даден въпрос, но изобщо да не върши работа за други теми.

     Както бе казано по-горе, едно от важните неща, които трябва да се вземат под внимание при проектирането на тест, е неговата сигурност. Това означава, че не трябва да има грешки в теста и възможности за евентуална измама от страна на изпитваните. Затова тестовете е добре да се разработват в някакъв запазен формат, с който да може да борави само съответния софтуер. Тестът може да бъде различен за всеки изпитван, което затруднява подсказването. Това се постига като във всеки тест се съдържат различни въпроси, но всички тестове трябва да са еквивалентни един на друг по трудност. Освен това добра практика е въпросите да бъдат раздавани непосредствено преди началото на теста. Трябва да се вземе под внимание още и фактът, че ако тестът бъде свободно пуснат по WWW, всеки ще има достъп до него. В такива случаи е необходимо да се използват пароли, чрез които да се контролира кой влиза в теста и по колко пъти.
 
   Друга важна характеристика за ефективно оценяване чрез решаване на тест е последователността, или още надеждността. Това означава дали резултатите от оценяването ще бъдат едни и същи, ако се изпитва по различно време, при други обстоятелства и от различни преподаватели. В този смисъл надеждността на оценяването означава независимите преподаватели да оценяват по един и същи начин отговора на даден учащ.

 
 Ето още някои изисквания, които трябва да се вземат под внимание при проектирането на тестове, за да се постигне адекватно оценяване:

- съдържанието на теста ( знанията и уменията, които се оценяват ) трябва да отговаря на образователните цели, които преподавателят си е поставил;

- в теста трябва да се разглеждат всички основни по дадената тема въпроси; 

- в теста не трябва да има неясни и двусмислени въпроси, които да затрудняват излишно изпитвания.

 
Алтернативни методи на оценяване
 

   При дистанционното обучение с Интернет, освен чрез решаване на тест, учащите могат да бъдат оценявани и когато разработват някакъв Web-продукт – например Web-сайт.  Освен това те биха могли да участват в разработването на така наречените Web-въпросници (WebQuest - Dodge, 1995). Web-въпросниците включват в себе си определени насочващи въпроси и задачи, които карат потребителя да издирва в мрежата някаква информация и така допълват и разширяват неговите знания.
    Днес съществуват множество специализирани програми за оценяване, но повечето от тях са комерсиални и не са достъпни свободно за преподавателите, които искат да ги използват (примерен софтуер за оценяване може да се види на http://www.questionmark.com/ ).

    Според начина на реализацията си методите на оценяване условно можем да ги наречем метод на клиента и метод на сървъра. При клиентския метод се използва езикът Javascript. Това е един стандартен скриптов език, който днес е широко популярен, тъй като работи върху всички браузери, използващи графичен интерфейс. Поради това той може да бъде полезен за повечето преподаватели, които искат да внедрят тестове за оценяване в своите Web-сайтове.

   Вторият метод използва сървъра за изчисляване на резултатите и след това тези резултати се извеждат в HTML формат към потребителя. Този метод използва средствата на CGI (Common Gateway Interface), за да може да осъществи оценяване посредством сървъра. Чрез скриптовете на CGI най-напред се събира информация от отговорите на изпитваните, подрежда се в някаква база данни по дадени критерии и накрая всеки учащ получава оценка. Целият този процес може да бъде напълно автоматизиран. 
 
Оценяване при телеконференция

   Тъй като телеконференцията е едно от най-специфичните средства за комуникация при дистанционното обучение с Интернет, тук ще разгледаме един метод за оценяване на учащите чрез тази технология. Този метод е описан подробно от Laffey & Singer (1997).
   При телеконференцията имаме три основни страни: група учащи, преподаватели и външен източник (outside source). Терминът “външен източник” се отнася за хората, които може да нямат нищо общо с конкретното учебно заведение, например служителите на някаква фирма или хора от друго учебно заведение. Чрез смяната на ролите на участниците, телеконференцията може да бъде мощно и гъвкаво средство за обучение и оценяване на учащите.

     Всяка телеконференция се състои от три отделни части – период на планиране, самата конференция и след-конферентна фаза.
Най-напред телеконференцията започва с фаза на планиране. Това е периодът, в който преподавателят определя програмата и часовете за конференцията и разпределя ролите на участниците. Преподавателят трябва да определи дали ще фокусира конференцията върху оценяването на учащите, върху обучението им или комбинация между двете. Той трябва да определи също така и ролята на участниците – дали ще бъдат пасивни слушатели, дали ще представят нещо свое, дали ще оценяват и т.н. Изборът на подходящ софтуер също е от важно значение за постигане целта на конференцията.
 
    По време на самата конференция преподавателят най-напред се свързва с външния източник и прави въведение в темата. След това първият учащ от групата прави кратко представяне. Външният източник задава въпрос от предварително подготвен списък. Учащият отговаря и външният източник или задава въпрос, свързан към първия, или преминава към следващия въпрос от списъка. “Идеалната” конференция представлява интерактивно обсъждане на задаваните въпроси и обмяна на идеи. По време на конференцията преподавателят може да си води бележки или да попълва предварително подготвена таблица за оценяване на изпитвания. Целият този процес се повтаря след това за следващия учащ.

5. Критерии за ефективност.
 
 
 
Ефективност на дистанционното обучение
 
Тъй като дистанционното обучение с Интернет  е едно относително ново явление, много хора днес се питат дали това е достатъчно ефективно средство за обучение и какви резултати могат да се очакват от него. Едни от най-често задаваните въпроси са:
 

• Дали дистанционното обучение с Интернет е също толкова ефективно, колкото и традиционното обучение?

• Кои фактори влияят върху избора на технологиите, които са най-подходящи за определена ситуация?

• Колко важно е и какво място заема взаимодейстието между преподавателите и учащите и между самите учащи?

• Какви са разходите за планиране и разработка на програми за дистанционно обучение и каква е тяхната възвръщаемост?

 
      За да бъде един учебен курс ефективен, най-напред трябва да се анализират целите на този курс и аудиторията, към която е насочен. След това е необходимо да се направи подходяща учебна програма. При дистанционното обучение всички учебни програми е необходимо да започват с внимателно планиране и анализиране на целите на курса и учащите. Подходяща технология може да избере едва когато тези изисквания са обмислени внимателно. Разработването на една такава програма може да включва много хора и различни организации. Ефективна програма за обучение се получава, когато над нея работят преподавателите, учащите, поддържащият персонал и администраторите. Съществуват три елемента, които са от първостепенно значение, за да бъде програмата успешна:
 

1. Организация на курса

Традиционните методи на преподаване не винаги вършат работа при дистанционното обучение. Необходимо е да бъдат разработвани и прилагани нови методи, които да използват новите технологии.

2. Технологии

Подходящият тип и употреба на технология може да спомогне (или да попречи) за успешното изпълнение на учебната програма. Трябва да се разбират добре поставените цели в курса на обучение, за да не се губят излишни пари и време.

3. Поддръжка

Преподавателите (и учащите) могат да усъвършенстват и да разработват нови методи за по-ефективно прилагане на дистанционния курс. 
 
Кога е ефективно дистанционното обучение?

   Много хора се питат дали дистанционните учащи се обучават също така добре, както и при традиционното обучение “лице в лице” (face-to-face instruction). Изследванията, сравняващи дистанционното с традиционното обучение, показват, че “преподаването и ученето от разстояние може да бъде също толкова ефективно, колкото и традиционното обучение, стига да се използват подходящи за поставените цели технологии и методи, да има взаимодействие между студентите и да има обратна връзка между преподавателите и студентите” (Moore & Thompson, 1990; Verduin & Clark, 1991).
 
   Учащите, които се обучават в среда на дистанционно обучение, се справят също толкова добре и дори по-добре със задачите, дейностите и изпитите в сравнение с обикновените учащи. Но за тази цел те трябва непрекъснато да бъдат упорити и да имат ясно съзнание за ситуацията, в която се намират. Самостоятелността, желанието за учене и личната отговорност са важни предпоставки за успех. Затова някои считат, че дистанционното обучение е най-подходящо за по-възрастни, мотивирани, самоорганизирани и вече завършили учащи.

 Mielke (1999) описва пет елемента, които са необходими, за да бъде обучението от разстояние успешно:
 

1. Мотивация на преподавателя. Интересът на преподавателя и подкрепата на учебното заведение са важни условия за успех.

2. Организация. Учебният материал трябва да бъде подготвен предварително, да бъдат планирани часове и възможности за промяна. Необходимо е да се обърне внимание на всеки детайл, преди да започне същинското обучение.

3. Добро взаимодействие с учащите. Какъвто и метод на преподаване от разстояние да се използва, преподавателят трябва да осигури добри възможности за взаимодействие между себе си и между всички участници в курса.

4. Разбиране на технологията, която се използва. Преподавателят и учащите трябва да разбират и да могат да работят с технологиите, използвани в курса на обучение.

5. Поддържащ персонал. Необходима е помощта на разработчици, дизайнери и технически персонал за успешното прилагане на курса на обучение.

 
Ето какво казват относно ефективността на дистанционното обучение Moore & Thompson (1997) :

 
“доказателствата, които могат да се съберат от литературата, водят непосредствено до заключението, че ученето и преподаването от разстояние, особено когато се използват телекомуникационни медии, е ефективно, защото ефективността се измерва в постиженията на учащите, в отношението на учащите и преподавателите към учебния процес и във възвръщаемостта на вложените средства.” 
 

Каква е ролята на взаимодействието?

 Много дистанционни учащи се нуждаят от подкрепа и ръководство, за да могат да се справят по-добре с учебния материал. Тази подкрепа обикновено се получава от взаимодействието между учащия и преподавателя и между самите учащи. Това взаимедействие е нещо важно и необходимо за ефективното протичане на дистанционния курс на обучение, защото:
 

• Учащите получават информация за учебния материал, изпитите и задачите.
• Учащите могат да се организират в групи при решаването на даден проблем и така да се подкрепят един друг. Когато на един учащ е необходима помощ, тя може да бъде получена.
• Учащите се мотивират в по-голяма степен, ако често имат контакт с преподавателя.
• Използването на подходящи технологии дава допълнителни възможности за подкрепа и взаимодействие.
 
   На изследователите на обучението добре са известни някои основни принципа за това как хората да се обучават по-ефективно. Повечето от тези принципи и идеи казват, че “човек се учи най-добре, когато извършва някаква целенасочена работа” (Dannenberg & Capell 1997). Лесно е да се направи изводът, че хората учат най-ефективно, когато активно си взаимодействат с околната среда и системата за обучение. В този смисъл “система за обучение” може да бъде всяка среда, която е проектирана да преподава знания и умения на участниците в нея. 
 
 
Мотивация при провеждане на дистанционно обучение (ДО)

 
“Мотивацията е първостепенен фактор във всяка теория или модел за обучение” (Reeves, 1997). 
 
    Всяка нова технология за обучение е необходимо да мотивира хората, които я използват. Дистанционното обучение с Интернет не прави изключение. “Източниците” на мотивация могат да бъдат външни (свързани с околната среда) или вътрешни (свързани с личността). Някои считат, че дистанционното обучение с Интернет автоматично мотивира обучаемите, защото в интерфейса могат да се  включат музика, глас, графики, текст, анимация и видео. Въпреки това на учащите след време им омръзват тези мултимедийни елементи. Затова аспектът на мотивацията в дистанционното обучение трябва да се разглежда от педагогическа гледна точка така, както при всеки друг вид обучение.
 
Дефиниция за мотивация при провеждане на ДО:

    Martin & Briggs (1986) определят мотивацията като “хипотетична конструкция, която се отнася към онези вътрешни и външни условия, които влияят на поведението”. Мотивацията е един общ термин, който обхваща огромен брой термини и концепции (например като интерес, любопитство, стремежи, самоконтрол и др.). Теориите и идеите могат да се отнесат към две основни групи: към индивидуалната (вътрешната) или към социалната (външната) среда, която влияе на мотивацията. Според Keller (1983) мотивацията “се отнася към големината и посоката на поведението… отнася се към решенията, които човек взема, за да постигне някакви поставени цели, и към нивото на усилията, които упражнява”.
 
Мотивацията при дистанционно обучение

    Изследователите на дистанционното обучение от дълго време се занимават с въпроса за мотивацията. Moore & Kearsley (1996) са изчислили, че около 30-50% от всички обучаеми, които започват някакъв дистанционен курс, отпадат преди края му. Изследванията сочат три фактора, които влияят върху успешното завършване на един дистанционен курс. Те са: намерението да се завърши курса, нивото на самостоятелна работа и успешното завършване на други дистанционни курсове. Други фактори, които влияят на мотивацията на дистанционния учащ, са например дизайнът на курса, степента на взаимодействие и ролята на преподавателя. Дизайнът на курса може значително да повиши мотивацията на учащите.

   Преподавателите трябва да обръщат внимание на следните неща: курсът да бъде подходящ и предизвикателен, да предоставя разнообразни и любопитни въпроси, да има добър външен вид, да бъде лесен за четене, да използва полезни графики и картинки, да подсеща и да стимулира учащите, така че накрая те да го завършат успешно. Според някои заключения (Moore & Kearsley, 1996) един ефективен и мотивиращ дистанционен курс трябва да бъде структуриран в кратки и самостоятелни секции, да съдържа чести резюмета и прегледи и да притежава линкове към въпроси и резултати от реалния живот. Относно взаимодействието, учащите обикновено предпочитат да общуват с преподавателя, останалите учащи и учебното съдържание чрез задаване на въпроси, презентации и дискусии, отколкото да слушат лекции и да имат ограничено участие в учебния процес. 

Мотивацията на учащите

   За да бъде един дистанционен курс достатъчно ефективен, необходимо е учащите бързо да се приспособят към начина на обучение от разстояние. Системата за преподаване на знания е необходимо да бъде проектирана така, че да мотивира максимално учащите и да отговори на техните нужди и изисквания. Личната мотивация е тази, която стои в основата на обучението на всеки дистанционен учащ. Хората, обучаващи се от разстояние, е необходимо да бъдат по-мотивирани от обикновените учащи, защото:
 

1. Много дистанционни  учащи в курса е възможно да бъдат по-възрастни и да имат работа и семейства. Затова на тях ще им бъдат необходими допълнителни усилия да координират различните страни от личния си живот с процеса на обучение.

2. Мотивацията за започване на обучението е различна – някои учащи се интересуват от получаването на документ, сертификат, за да могат да започнат по-добре платена работа. Други започват с цел увеличаване на знанията си в дадена област и нямат интерес от степен или диплома.

3. При дистанционното обучение учащите обикновено са изолирани един от друг. Липсва елементът на състезанието или контактите с другите учащи. Липсва и непосредствената подкрепа на преподавателя. В този смисъл учащите нямат много съвместен опит с преподавателите и затова се изисква повече време за адаптация.

4. Технологията на дистанционно преподаване понякога може да затрудни учащите, несвикнали с подобни методи.

  
Немотивираният преподавател

 
    Проблемите с мотивацията засягат не само учащите, но и преподавателите. В основата на липсата на мотивация у преподавателя лежат копмлексни причини, но когато се стигне до такава положение, то влияе не само върху преподавателя, но и върху неговите обучаеми. Както учащите, така и преподавателите са уязвими от външни сили. Невъзможността да се справят с някакви наложени промени е сред най-често срещаните фактори, които понижават нивото на мотивация на преподавателя. Такива проблеми могат да изникнат например и от това, че днес технологиите се променят бързо и затова нуждата от адаптация към тях от страна на преподавателя непрекъснато нараства.
 
 
Обобщение
 
Изследванията и опитът показват, че дистанционният начин на обучение може да бъде също толкова ефективен, колкото и традиционното присъствено обучение, при условие, че се спазват следните изисквания:
 

• налице е добро взаимодействие между учащите, между учащите и преподавателя

• използваните методи и технологии са в подходяща форма

• съществува обратна връзка от учащите (Наумов & колектив, 1999)