Във връзка с очерталия се бум на проекти и разработки на системи за електронно обучение (СеО), особено актуални в последните години станаха въпросите, свързани със стандартизацията на виртуалното (електронно) обучение. В тази посока са разработени редица стандарти и спецификации.

 SCORM e архив, който съдържа Web-ресурси, пакетирани според стандарта SCORM за учебни обекти (learning objects LO). Този архив може да съдържа уеб Web-страници, графики, Javascript програми, Flash презентации и всичко друго, което може да се разглежда чрез Web-браузър. Модулът SCORM позволява да се зареждат стан-дартни SCORM архиви и да се интегрират в учебните курсове.

  Shareable Content Object Reference Model (SCORM) на Advanced Distributed Learning (ADL) [ADL] комбинира елементи от спецификациите на IEEE, AICC и IMS в документ, които лесно може да бъде прилаган. ADL осигурява примери, най-добри практики и разясняване, което помага за съвместимо и повторно използване. Computer-Managed Instruction (CMI) на Aviation Industry CBT Committee (AICC) [AICC] представя препоръки за хардуерните и софтуерните конфигурации на СеО. Learning Object Meta-data (LOM) са спецификации на Institute for Electrical and Electronic Engineers Learning Technology Standards Committee (IEEE LTSC) [IEEE LTSC]. В [IEEE LTSC] се дефинират елементните групи и елементи, които изобразяват учебните ресурси. IMS и ADL използват елементите и структурите на LOM в техните спецификации. IMS Global Consortium (IMS) [IMS] представят спецификации на основата на XML, които описват ключовите характеристики на учебните курсове, уроци, задачи, обучавани и групи, като осигуряват и структура за представяне на метаданни за електронното обучение. Чрез този подход се описват различни ресурси и общи елементи могат да бъдат разменяни между системи и продукти. Най-широко приетите спецификации на IMS са IMS Meta-data, IMS Content Packaging и IMS QTI (Question and Test Interchange).

   Основните елементи, разглеждани в спецификациите са свързани с:

         · комуникационен интерфейс (API), или как ресурсите комуникират с другите системи;

            · метаданни , или как се описват електронните учебни ресурси;

           · пакетиране , или как да се събират ресурсите в полезни пакети.

     Спецификации на комуникационен интерфейс са направени от AICC – Hypertext AICC Communication Protocol (AICC HACP) и ADL – API Communication от SCORM. AICC описва общо множество от записи на данни за представяне на обучавания и историята на урока, които са полезни за проследяване на историята на обучението. AICC в сравнение с ADL предлага по-голямо множество от елементи-данни.

    Най-разпространеният стандарт за мета данни е LOM, използван и в други стандарти (напр. IMS Meta-data и ADL SCORM Content-level Meta-data) като осигурява интерфейса на основата на всички подходящи елементи за метаданни и след това записва информацията като XML файл. IMS QTI специфицира събирането на индивидуални единици в тестове. По-големият пакетен механизъм IMS Content Packaging може да се използва за събиране на много QTI файлове в каталог от тестове или в курс, съдържащ много тестове. Други пакетни спецификации са AICC Course Structure File (CSF) файлов формат и IMS Content Packaging Specification, които са разширени в ADL SCORM. Предпочитаният формат е на базата на XML. IMS Content Packaging Specification описва XML файл (manifest) с три части: метаданни – описателна информация за целия курс чрез LOM елементи, таблица на съдържание – уроците или други входни точки в използваните ресурси на курса, и ресурси ­– цялостен пакетен лист на всички различни файлове или URL-и, необходими за зареждането на курса.

     Друг стандарт е Alliance of Remote Instructional Authoring & Distribution Networks for Europe (ARIADNE) [ARIADNE, b].

    Спецификацията IMS LD (Learning Design – проектиране на учебно съдържание), е публикувана през февруари 2003 г. [IMS LD] и има за цел постигане на пълнота (при спецификация на процеса преподаване-учене), педагогическа гъвкавост (да описва различни педагогически решения), персонализация (адаптиране към потребностите на обучавания), формализация (при описание на учебни единици), съвместимост (с други спецификации), многократно използване (на учебни единици или техни елементи в различен контекст), и др. Според спецификацията курсът за е-обучение се представя като редица от учебни дейности за единични обучавани и за работа в екип.

    Недостатъците на IMS LD подхода са свързани с: реализация на педагогически сценарии, зависими от изучаваната област (‘ранно свързване’ на учебни обекти и дейности); учебния процес не е адаптивен по отношение на профила на потребителя (в редки случаи адаптивност е осигурена за обучаваните, и на практика – никога за преподавателите), и др. Посочените недостатъци са ‘вродени’ и не могат да бъдат преодолени поради просто обстоятелство – не се моделира и ‘запомня’ състоянието на виртуалния процес, необходимо за управление на виртуалното обучение. За преодоляване е необходимо добавяне на възможности с цел дефиниране на педагогически подходи, независими от предметната област, въвеждане на ‘абстрактни учебни единици’, позволяващи следващо уточняване – ’персонализация на учебни пътища’ (типичен пример –генериране на тест от набор задачи по зададени дидактически характеристики), и др.