41-то Народно Събрание прие нов закон за развитието на академичния състав в Република България - 15 април 2010
Притежават ли международна конвертируемост българските научните степени и звания? Нужен ли за признаването на образованието ни в чужбина - държавен стандарт в научните степени и звания? Актуална ли е тази полу-военна система със степени и знавия?
Около 70 човека се събраха на протест срещу приетия миналата седмица Закон за развитие на академичния състав, организиран от Движението на младите учени "Когито". Протестното шествие премина през пешеходната зона на бул. "Витоша", ул. "Съборна" и завърши в Градската градина.
Бъдещите български учени пуснаха молба за среща с държавния глава Георги Първанов и за налагане на президентско вето върху закона. Те очакват отговор през следващата седмица.
Законът за развитие на академичния състав въвежда нови корупционни практики и узаконява част от старите: "Дава абсолютен избор на ректорите и на университетските ръководства да избират журита по избори на доценти, доктори, професори, на защити на докторски дисертации. Избирането на ректори ще е доста отговорен процес! Този, който си плати, ще получи много добро жури, този, който не си плати, няма да получи. Това зависи само от честността на съответните шефове".
Смисъла на закона е децентрализация това е, самоуправление и самовъзпроизвеждане на университетите. В Европа системата е почти същата.
Положителните страни на закона са:
1. Асистент да се става с защитена докторска
2. Децентрализация на процедурите и научно жури в съответната област - 5 или 7 хабилитирани, които са утвърдени специалисти е удачен вариант, тъй като досега в СНС-тата смея да твърдя само 3 или максимум 4-ма са специалисти в съответната област.
3. Тегленето на жребий за научно жури измежду всички специалисти в дадена област - не както досега защита пред специалисти от СУ, БАН, ТУ-София, УНСС, УАСГ, НБУ и т.н. преобладаващи столични учени. Нима в останалите университети няма квалитетни учени.
Лична позиция:
Съществува университетът Х чиито бивш ректор (забележете египтолог!?) е настоящ министър на образованието. Както всяка една финансова организация, така и университетът Х може да продължи да съществува само ако събира все по-големи и по-големи такси. На докторантите в този университет (както и много други български университети) не им плащат, нещо което по света е недопустимо.
Напротив - те си плащат и то по 1500 лв. на семестър. Т.е. - от всеки свой докторант университетът Х събира по 9000 лв. Има обаче един проблем. Този университет не може да издава тапии за "доктор" на всеки. Защо? Защото ВАК му пречи! Сега, като се премахне ВАК, всеки аналфабет ще може да получи докторско звание от Х срещу скромното заплащане от 9000 лв (+такса за явяване на защита). Така, университетът Х ще произвежда стотици доктори и ще прибира милони левове. Разбира се, това ще орони престижа на българските образователни и научни степени в чужбина, но за сметка на това децата на чалга и МОЛ културата ще се кичат със званието "доктор на университета Х".