Какво е Есе. Видове есета
. Най-общо казано есето е съчинение , в което се излагат индивидуални мнения по определена тема. В есето могат да се съчетават аргументи и термини на различни дисциплини, което предполага различен подход при написването на този вид писмена работа.
. Например във философското есе се излагат възгледи за света и явленията от живота. Ако съдържанието на есето има връзка или отношение към духовния и интелектуалния живот на човека, към нравствеността, есето е морално-етично. В историческите есета се обясняват обществените събития в конкретни исторически условия, излагат се конкретни мнения по определено събитие или значението му за развитието на обществото. В биографичните есета се описва жизненият път на известна и значима за обществото личност — писател, учен, политик, художник и др.
Литературнокритическото есе разглежда значимостта на темите в художествени произведения, коментира идеите, образите.
. Есетата, които създават учениците в училище, на практика са съчинения, които съдържат разсъждения, резултат от собствен опит, макар и по-малък, и с лични позиции, твърдения, доказателства и примери. В ученическото есе също могат да се разглеждат философски, нравствени, биографични и други проблеми, но най-често то е по литературна тема или по цитат от художествена творба.
Стилът, на есетата, най-общо се определя като есеистичен или субективно-обективен, тъй като в създадената лична творба се долавя по-ярко присъствието на автора (пишещият есето).
. Есето има и естетическа функция. В него се предават чувства, вълнения, или се обобщават изводи за важни и общозначими неща в живота на хората. Всичко обаче е пречупено през погледа на автора.
. Есето има свободна форма на изложение, но това не изключва оформянето на теза и подтези. Това, което отличава есето от жанрове като статия и очерк, е скритата му диалогичност. Нормално е да се предполага някаква реакция от страна на адресата (четящия) — включва го в разсъжденията, прави го съпричастен или отричащ възгледите на автора, създал есето.
. Например във философското есе се излагат възгледи за света и явленията от живота. Ако съдържанието на есето има връзка или отношение към духовния и интелектуалния живот на човека, към нравствеността, есето е морално-етично. В историческите есета се обясняват обществените събития в конкретни исторически условия, излагат се конкретни мнения по определено събитие или значението му за развитието на обществото. В биографичните есета се описва жизненият път на известна и значима за обществото личност — писател, учен, политик, художник и др.
Литературнокритическото есе разглежда значимостта на темите в художествени произведения, коментира идеите, образите.
. Есетата, които създават учениците в училище, на практика са съчинения, които съдържат разсъждения, резултат от собствен опит, макар и по-малък, и с лични позиции, твърдения, доказателства и примери. В ученическото есе също могат да се разглеждат философски, нравствени, биографични и други проблеми, но най-често то е по литературна тема или по цитат от художествена творба.
Стилът, на есетата, най-общо се определя като есеистичен или субективно-обективен, тъй като в създадената лична творба се долавя по-ярко присъствието на автора (пишещият есето).
. Есето има и естетическа функция. В него се предават чувства, вълнения, или се обобщават изводи за важни и общозначими неща в живота на хората. Всичко обаче е пречупено през погледа на автора.
. Есето има свободна форма на изложение, но това не изключва оформянето на теза и подтези. Това, което отличава есето от жанрове като статия и очерк, е скритата му диалогичност. Нормално е да се предполага някаква реакция от страна на адресата (четящия) — включва го в разсъжденията, прави го съпричастен или отричащ възгледите на автора, създал есето.