Източник: в-к Дневник
. Младите хора днес трябва да се подготвят за професии, които все още не съществуват. В момента никъде не обучават например за брокер на информация, консултант по пенсионирането, техник по поддръжката на роботи, космически механик или подводен археолог. Дали съвременното образование ще помогне за намирането на работа утре, при положение че изискванията за квалификация се променят през ден? Засега обаче през класната стая минават поколения български ученици, които нямат дори основни познания за възможностите за професионално развитие. Кариерното консултиране в българското училище изостава спрямо европейските системи поне с няколко крачки.
. През последните години се правят спорадични усилия за въвеждането на професионално ориентиране в образователната система, но тези усилия засега са разпокъсани и неефективни, коментират училищни психолози и педагози. Липсва национална стратегия и координирана система за кариерно ориентиране в училищата.Българските ученици не познават възможностите за професионално развитие. На този въпрос се опитва да отговори стратегията на Европейската комисия "Нови умения за нови работни места", която има за цел да предвиди потребностите на пазара на труда до 2020 г. Чрез нея Европейският съюз (ЕС) прави опит да постигне баланс между търсенето и предлагането на специалисти. Между 2006 г. и 2020 г. професиите, които изискват висока квалификация, ще се увеличат от 25.1% на 31.3% (38.8 млн. работни места), показва проучване на ЕС. Позициите, за които ще се изисква средна квалификация, ще бъдат 52.4 млн. За да отговори на тези нужди, Европейската комисия е разработила стратегия за професионално ориентиране през целия живот, която България също трябва да възприеме. Да влезем в час Със задачата да помогнат на учениците в избора на бъдеща професия се ангажират два проекта. Единият - "Атрактивно професионално ориентиране", е финансиран от програмата на ЕС за учене през целия живот "Леонардо да Винчи", а другият - "Клуб Кариера", е на Фондацията на бизнеса за образованието (ФБО).
. "В България децата нямат информация за професиите и са привлечени най-вече от медийния им образ", казва Соня Карабельова, преподавател в катедра "Обща психология" на Софийския университет и консултант по проекта "Атрактивно професионално ориентиране". Тя дава за пример резултатите, които българските ученици са показали в едно от проучванията, направени в рамките на проекта - докато българчетата са привлечени от по-артистичните и творческите професии, румънските им връстници отдават предпочитание към "реалистичните" професии, а турските проявяват афинитет към предприемачеството. За целта на проекта за пръв път в тази възрастова група (12-14 години) са използвани психодиагностични методи за определяне на професионалната ориентация. Партньорите от "Индъстри уоч" и "Д&Д груп" са направили и пилотно проучване сред 238 ученици в шести и седми клас на едно софийско училище. Според резултатите най-много (18%) искат да упражняват професии, свързани с изкуството и изявата на сцена; 11% мечтаят да станат адвокати; 9% се ориентират към медицината; също толкова смятат да се занимават с компютри. Почти поравно са онези, които искат да се занимават със спорт, с наука и с медии.
. Останалите 33% се разпределят между професии от областта на мениджмънта, икономиката и финансите, строителството и архитектурата, услугите, туризма и др. Голям е интересът към изкуството и в проучването на "Клуб Кариера". Там обаче половите различия при избор на професия са по-отчетливи: момичетата искат да станат художници, дизайнери, певици или актриси, а момчетата - футболисти, спортисти, полицаи, строители или архитекти. Анкетата е проведена през септември 2008 г. сред 610 ученици в три столични училища. Трудният избор Съвсем малко са децата, които знаят къде и как да получат необходимото образование, за да упражняват професията на мечтите си. Проучването на "Д&Д груп" например показва, че половината от учениците в българското училище се интересуват, но не са ориентирани къде да кандидатстват. Децата обикновено не са наясно дали за предпочитаната от тях работа е необходимо висше образование.
. Една пета нямат информация каква е подължителността на обучението по дадена специалност, къде се провежда и при какви условия. "Изходна точка за проекта е тезата, че изборът на кариера е израз на личността, а не на някакво случайно събитие", казва Юлияна Добрева, координатор на проекта "Атрактивно професионално ориентиране". "В основните училища в България няма разработени програми за професионално ориентиране, а ако се провеждат някакви действия, те са единични. В този смисъл процесът не се управлява и младите хора са принудени да вземат стратегически решения относно бъдещето си често под влиянието на случайни фактори", добавя тя. Когато избират професионалния си път, учениците разчитат предимно на разговорите с приятели и родители, показват още данните на двете проучвания. Училището играе съвсем малка роля при това решение, определящи са личните интереси и хобита.
. Децата имат нужда от повече информация както за спецификата на избраната професия, така и за условията и възможността да я придобият, е един от изводите на проекта "Атрактивно професионално ориентиране". За целта вече са създадени дискове с кратки филмчета за 51 професии, които да ориентират учениците кои са основните умения за професионалната реализация в дадена област и да им дадат насоки къде да получат необходимото образование. Предстои създаването на електронна платформа на четирите езика на партньорите по проекта - български, гръцки, турски и румънски. " Когато парите свършат Основният проблем на подобни проекти е, че те са силно зависими от външно финансиране и трудно могат да бъдат устойчиви във времето, след като средствата свършат. С това се съгласиха участниците в семинар на тема "Професионално ориентиране през целия живот", организиран от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Въпросът е как тези проекти да станат политики. "Ние вярваме, че партньорите ни ще продължат инициативата в училищата, дори на някои места по-големите ученици водят часове по кариерно развитие при по-малките. В някои от училищата, с които си партнирахме, училищните психолози и педагогически консултанти сами търсят алтернативи за финансиране.
. Така те подължават проекта сами", казва Невена Раковска, мениджър проекти във ФБО. "В повечето случаи ние (ФБО) не използваме европейско финансиране, защото, ако един проект иска да разреши даден проблем, проблемът може да е изчезнал или да се е разрешил от само себе си, докато получим средствата", споделя изпълнителният директор на фондацията Гергана Раковска. Тя казва, че обикновено се обръща към частни компании, големи корпорации или други алтернативни източници на финансиране. Юлияна Добрева разчита на създаването на Център за професионално ориентиране към 32-ро СОУ в София. "Идеята е този център да възпроизвежда резултатите от проекта", казва тя. Ако се намери устойчив модел за професионално орентиране на учениците в българските училища, те ще станат по-конкурентни на своите връстници от други европейски страни на пазара на труда, убедени са инициаторите на двата проекта.
. Чужд опит Учениците във Франция получават специализирани съвети за кариерното си развитие както от училищните психолози, така и от самите учители, на които се полага допълнително възнаграждение за тази дейност. В някои случаи учителите водят специални курсове за ориентиране и организират кратки посещения и стажове в компании, когато учениците навършат 15 години. Неотдавна британското правителство пък реши, че най-подходящата възраст за избор на професия е 9 години. Ето защо във Великобритания ще бъде въведена програма за кариерно консултиране, която предвижда децата между 7 и 9 години да посещават висши учебни заведения и да се запознават с особеностите на различните университетски специалности.
. Младите хора днес трябва да се подготвят за професии, които все още не съществуват. В момента никъде не обучават например за брокер на информация, консултант по пенсионирането, техник по поддръжката на роботи, космически механик или подводен археолог. Дали съвременното образование ще помогне за намирането на работа утре, при положение че изискванията за квалификация се променят през ден? Засега обаче през класната стая минават поколения български ученици, които нямат дори основни познания за възможностите за професионално развитие. Кариерното консултиране в българското училище изостава спрямо европейските системи поне с няколко крачки.
. През последните години се правят спорадични усилия за въвеждането на професионално ориентиране в образователната система, но тези усилия засега са разпокъсани и неефективни, коментират училищни психолози и педагози. Липсва национална стратегия и координирана система за кариерно ориентиране в училищата.Българските ученици не познават възможностите за професионално развитие. На този въпрос се опитва да отговори стратегията на Европейската комисия "Нови умения за нови работни места", която има за цел да предвиди потребностите на пазара на труда до 2020 г. Чрез нея Европейският съюз (ЕС) прави опит да постигне баланс между търсенето и предлагането на специалисти. Между 2006 г. и 2020 г. професиите, които изискват висока квалификация, ще се увеличат от 25.1% на 31.3% (38.8 млн. работни места), показва проучване на ЕС. Позициите, за които ще се изисква средна квалификация, ще бъдат 52.4 млн. За да отговори на тези нужди, Европейската комисия е разработила стратегия за професионално ориентиране през целия живот, която България също трябва да възприеме. Да влезем в час Със задачата да помогнат на учениците в избора на бъдеща професия се ангажират два проекта. Единият - "Атрактивно професионално ориентиране", е финансиран от програмата на ЕС за учене през целия живот "Леонардо да Винчи", а другият - "Клуб Кариера", е на Фондацията на бизнеса за образованието (ФБО).
. "В България децата нямат информация за професиите и са привлечени най-вече от медийния им образ", казва Соня Карабельова, преподавател в катедра "Обща психология" на Софийския университет и консултант по проекта "Атрактивно професионално ориентиране". Тя дава за пример резултатите, които българските ученици са показали в едно от проучванията, направени в рамките на проекта - докато българчетата са привлечени от по-артистичните и творческите професии, румънските им връстници отдават предпочитание към "реалистичните" професии, а турските проявяват афинитет към предприемачеството. За целта на проекта за пръв път в тази възрастова група (12-14 години) са използвани психодиагностични методи за определяне на професионалната ориентация. Партньорите от "Индъстри уоч" и "Д&Д груп" са направили и пилотно проучване сред 238 ученици в шести и седми клас на едно софийско училище. Според резултатите най-много (18%) искат да упражняват професии, свързани с изкуството и изявата на сцена; 11% мечтаят да станат адвокати; 9% се ориентират към медицината; също толкова смятат да се занимават с компютри. Почти поравно са онези, които искат да се занимават със спорт, с наука и с медии.
. Останалите 33% се разпределят между професии от областта на мениджмънта, икономиката и финансите, строителството и архитектурата, услугите, туризма и др. Голям е интересът към изкуството и в проучването на "Клуб Кариера". Там обаче половите различия при избор на професия са по-отчетливи: момичетата искат да станат художници, дизайнери, певици или актриси, а момчетата - футболисти, спортисти, полицаи, строители или архитекти. Анкетата е проведена през септември 2008 г. сред 610 ученици в три столични училища. Трудният избор Съвсем малко са децата, които знаят къде и как да получат необходимото образование, за да упражняват професията на мечтите си. Проучването на "Д&Д груп" например показва, че половината от учениците в българското училище се интересуват, но не са ориентирани къде да кандидатстват. Децата обикновено не са наясно дали за предпочитаната от тях работа е необходимо висше образование.
. Една пета нямат информация каква е подължителността на обучението по дадена специалност, къде се провежда и при какви условия. "Изходна точка за проекта е тезата, че изборът на кариера е израз на личността, а не на някакво случайно събитие", казва Юлияна Добрева, координатор на проекта "Атрактивно професионално ориентиране". "В основните училища в България няма разработени програми за професионално ориентиране, а ако се провеждат някакви действия, те са единични. В този смисъл процесът не се управлява и младите хора са принудени да вземат стратегически решения относно бъдещето си често под влиянието на случайни фактори", добавя тя. Когато избират професионалния си път, учениците разчитат предимно на разговорите с приятели и родители, показват още данните на двете проучвания. Училището играе съвсем малка роля при това решение, определящи са личните интереси и хобита.
. Децата имат нужда от повече информация както за спецификата на избраната професия, така и за условията и възможността да я придобият, е един от изводите на проекта "Атрактивно професионално ориентиране". За целта вече са създадени дискове с кратки филмчета за 51 професии, които да ориентират учениците кои са основните умения за професионалната реализация в дадена област и да им дадат насоки къде да получат необходимото образование. Предстои създаването на електронна платформа на четирите езика на партньорите по проекта - български, гръцки, турски и румънски. " Когато парите свършат Основният проблем на подобни проекти е, че те са силно зависими от външно финансиране и трудно могат да бъдат устойчиви във времето, след като средствата свършат. С това се съгласиха участниците в семинар на тема "Професионално ориентиране през целия живот", организиран от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Въпросът е как тези проекти да станат политики. "Ние вярваме, че партньорите ни ще продължат инициативата в училищата, дори на някои места по-големите ученици водят часове по кариерно развитие при по-малките. В някои от училищата, с които си партнирахме, училищните психолози и педагогически консултанти сами търсят алтернативи за финансиране.
. Така те подължават проекта сами", казва Невена Раковска, мениджър проекти във ФБО. "В повечето случаи ние (ФБО) не използваме европейско финансиране, защото, ако един проект иска да разреши даден проблем, проблемът може да е изчезнал или да се е разрешил от само себе си, докато получим средствата", споделя изпълнителният директор на фондацията Гергана Раковска. Тя казва, че обикновено се обръща към частни компании, големи корпорации или други алтернативни източници на финансиране. Юлияна Добрева разчита на създаването на Център за професионално ориентиране към 32-ро СОУ в София. "Идеята е този център да възпроизвежда резултатите от проекта", казва тя. Ако се намери устойчив модел за професионално орентиране на учениците в българските училища, те ще станат по-конкурентни на своите връстници от други европейски страни на пазара на труда, убедени са инициаторите на двата проекта.
. Чужд опит Учениците във Франция получават специализирани съвети за кариерното си развитие както от училищните психолози, така и от самите учители, на които се полага допълнително възнаграждение за тази дейност. В някои случаи учителите водят специални курсове за ориентиране и организират кратки посещения и стажове в компании, когато учениците навършат 15 години. Неотдавна британското правителство пък реши, че най-подходящата възраст за избор на професия е 9 години. Ето защо във Великобритания ще бъде въведена програма за кариерно консултиране, която предвижда децата между 7 и 9 години да посещават висши учебни заведения и да се запознават с особеностите на различните университетски специалности.