Новинарски форум

. Като че ли краят на книгоразпространението, такова, каквото го познаваме, се е задал с пълна сила - компаниите Google и On Demand Books са вече партньори. Какво означава това? Означава милиони дигитализирани томове плюс възможността за незабавното им отпечатване при някой локален доставчик на Print On Demand (POD, печат до поискване) услуги, библиотека или книжарница. И всичко това, благодарение на гениалното изобретение на тази същата On Demand Books, наречено Espresso Book Machine – портативната печатница, обявена от "Time" за едно от най-добрите изобретения на 2007 г. На сума около 100 000 долара, една EBM става ваша заедно с достъпа до гигантския корпус на Google, в който, както знаем, са индексирани не само заглавията и имената, но и всяка дума.

. Ако може да се вярва на „Wired”, Espresso-машината успява да навърти книга от 300 черно-бели страници с цветна корица за около 4 минути почти на цената на материала (около 3 $). Освен че печата, машината безупречно подлепва и обрязва книгата и ви я подава като топло еспресо в ръцете. Възможностите на машината са 60 000 книги годишно.

Каква икономика предполага тази система за книгоиздаване? Печалбите от POD са в пряка зависимост от броя продажби. Най-големи са те от директна търговия от сайтовете на самите POD-доставчици или от сайтовете на авторите, които купуват с отстъпка собствените си произведения и ги продават сами. Най-ниски са в книжарниците или от онлайн търговия на дребно.

. Това нововъведение заварва традиционното книгоразпространение неподготвено. “Ние вярваме, че това е революция”, казва изпълнителният директор на On Demand Books Дейн Нелър. И очевидно е прав.

В тази система на разпространение дори рядко или тясно специализирано съдържание може да намери своя купувач, при това без издателят или разпространителят му да работят на загуба. Типична стратегия на „дългата опашка“!

. Различните POD-доставчици, освен готово съдържание, предлагат и услугата „създаване на нови книги и възможност за самопубликуване”. Някои, още по-масово ориентирани, предлагат на обикновените граждани възможността да превърнат в книга своя дневник, пътепис, албум.

. Помислете си само: имате съдържанието, отпечатано на място, в желания формат, за минути, без посредник!

Помислете си и за самите автори на съдържание! Във вечен конфликт със своите издатели, те най-често не знаят, че тези, които реално диктуват пазара, са книгоразпространителите. Търговците взимат 30% от коричната цена на труда на авторите, които най-често не получават друго, освен упреци, че не са създали бестселър; а интересът трае, докато трае промоционалната шумотевица. Някои разпространители, поне у нас, стигат в цинизма си дотам изобщо да не желаят книгите на автор, който не се е появил поне веднъж в специализирано предаване по телевизията, а издателите често не могат или не желаят да налагат волята си и да предлагат определени заглавия и автори от собствената си продукция.

. Не знам кога тук ще се почувства ефектът от съюза Google & On Demands Book, но надеждата, че бъдещето ще е благосклонно, се връща. Всяко едно постижение трябва да получи шанса, да бъде съхранено, оценено и пожелано, независимо от благоволението на медии и търговци.

. Намират се и доводи против този съюз. На първо място иде реч за монопола на Google. Редно ли е една единствена компания да държи в архива си всичките тези произведения? Колко от тях са достъпни извън Америка? А какво гарантира правата на авторите и издателите? А другите езици в този, така или иначе, доминиран от английския мрежови свят?

. Друг повод за резервираност към Google Book Search & On Demands Book е качеството на изображенията. В архива на Google те не винаги са в подходяща за печат резолюция.

. Същото понякога важи и за текстовете – нечетливи страници, особено в научeн труд, са непростим пропуск в стандартите и налагат спешно обмисляне на начините за сертифициране на услугата.

. Освен това (на някои то би прозвучало като фантастика), един архив, който може да се похвали, че всяка дума в него е индексирана, предоставя неограничени възможности пред цензурата и пред, нека я наречем, онтологическата полиция на бъдещето. Не търсете това понятие в Google, измислих го преди дни.