ОБРАЗОВАНИЕ, ВЪЗПИТАНИЕ И КУЛТУРА

В българската образователна система през последните осем години се проведоха псевдореформи. Целта беше и остана неосъществена – да се извършат съкращения под лозунга „пари срещу реформи”. Резултатът беше най-голямата учителска стачка в историята на съвременното ни образование.

В общественото мнение целенасочено се създаваше увереността, че всичко е непрофесионално, некачествено, недобросъвестно и като цяло – неефективно за обществото. Образованието беше превърнато в удобен виновник и мишена за отклоняване на гражданското недоволство. Напусна се стратегическата образователна задача – младите хора да бъдат научени да правят избор, да си поставят цели и да ги постигат.

Трябва и ще бъдат създадени условия за приоритетно развитие на науката, образованието и културата.
Инвестициите в тези области са инвестиции за националното бъдеще, изоставането е стратегическа опасност. При цялата трудност на прехода държавата и обществото трябва без забавяне да преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното крайно тежко състояние.

Приетата и осъществявана национална правителствена стратегия за училищното образование до 2015 г. е недоразумение като концепция, цел и управленски действия. Тя утвърждава колективистична среда на обучение в училищата и командно- административна система на управление. Продължава се налагането на еднаква програма, еднакви занимания, еднаква обстановка, еднакъв модел за всички. Така се създават еднакви хора с еднакви “интереси”. Паралелката заменя човека и гражданина. Колективът става цел. Качеството на обучението не се дефинира като зависимо от личните качества и проявените способности на учениците. Така се деморализира обществото, а нацията губи своята демократична идентичност и способността си да генерира национално богатство.

Жизнена национална потребност в момента е българското средно образование да промени своята философия, за да отговори на потребностите на гражданското общество. Наложително е да се осъществи промяна на целите и принципите на функциониране на образователната система.

ОБР. 1. Основни проблеми:

• Демографска криза, влошила структурата на образователните системи;
• Ниско качество на образование – лошо външно и вътрешно оценяване (ниска летва за матура, неактуализирани образователни изисквания, снижени критерии за акредитация);
• Висши училища, обучаващи без акредитация и издаващи фалшиви дипломи;
• Стопанска криза и нови изисквания на пазара на труда;

ОБР. 2. За разрешаването на тези проблеми си поставяме следните цели:

• Училищни и университетски мрежи с по-добър достъп и по- качествено образование. Само така ще се гарантира стабилност и сигурност на средното и висшето образование;
• Повишаване на качеството и изграждане на силни училищни институции;
• Премахване на корупционните практики, свързани с фалшивите дипломи и с акредитацията на редица висши училища;

ОБР. 3. Професионално образование за осигуряване на заетост. Постигането на поставените цели ще стане със:

• Оптимизация на училищните и университетски мрежи в България;
• Адекватност на изискванията за матурите. Въвеждане на задължителна матура по гражданско образование;
• Промяна на законодателството, даваща право за контрол и санкции на Министерството на образованието за отнемането на образователни прави за учебни институции с доказано производство на фалшиви дипломи;
• Нормативни санкции за отсъствието на преподаватели и учащи се от учебни занимания;
• Изграждане на курсове в училищната мрежа от професионални гимназии за придобиване на занаят. Предоставяне на финансов ресурс за колежи и университети, които изграждат и реализират учебни програми по професии. Нов списък на професиите за обучение, в съответствие с търсенето на пазара на труда;

Гражданското общество трябва и ще преустанови администрирането в науката чрез премахването на остарелите и отживели форми на кариерно развитие. Ще се дава предимство на проектното финансиране, като институционалното финансиране на научните институти и на висшите учебни заведения ще бъде в зависимост от постигнатите от тях научни резултати. Така ще се даде път на знаещите и можещите да формират основите на модерната българска наука;

ОБР. 4 Подписан от всички политически сили единен меморандум за Структурна Реформа в образованието и изработване на дългосрочна стратегия.

(Бележка: Край на експериментите с деца! Стратегията е нужна за да се следва и от правителствата след 2013г.) ДА СЕ НАПРАВЯТ УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ОТГОВАРЯЩИ НА ТЪРСЕНЕТО НА ПАЗАРА НА ТРУДА! В противен случай младите търсят ОЩЕ след гимназия обучение в чужбина и по добри икономически възможности ТАМ, като остават да работят на чужди държави!

ОБР. 5 Изработване на механизми гарантиращ равенство на половете в България.

• Въвеждане на ваучерна система във висшето образование на пинципа „парите следват студента“ и превръщане на университетите в научни центрове за иновации;
• Създаване на нормативен регламент уреждащ обучението на студенти по заявка на фирми;
• Възстановяване авторитета на българското училище: допълнителни правомощия за директори и учители за въздействие над семейството и ученикът, строг ред, задължителни униформи, вечерен час, оценка за поведение, засилване ролята на училищните настоятелства, тясно сътрудничество със социалните служби и детска педагогическа стая;
• Издигане ролята на българският учител в обществото и утвърждаване на статута му на държавен служител с адекватно трудово възнаграждение;
• Увеличаване броят на часовете по български език, литература и история и въвеждането на изпитите по тези предмети като абсолютно задължителни за прием във висшите учебни заведения;
• Стимулиране на детското творчество и създаване на Национален фонд за надарени деца и подрастващи;
• Право на социални помощи да имат само родители, чийто деца посещават редовно училище;
• Законодателни промени и мерки за стимулиране посещаването на училище;
• Засилване на контрола в районите на училищата. При неспазване на тези разпорОбразование;
• Детската градина да бъде призната, като образователна и възпитателна институция;
• Въвеждане в училищните и университетските програми на курсове по гражданско образование и образование за природоползването, екологията и устойчивото развитие;
• Развитие на формите на обучение. Развитие на механизмите по принципа„Обучение през целия живот”. Внасяне в НС на закон за училищата „Втори шанс”;
• Запазване на наличния капацитет във всички училищни и университетски бази и преценка за използването им за извънкласни занимания и зелени училища/университети;
• Възстановяване като свободно избираема подготовка в горния курс на часовете по изкуства, училищните хорове, оркестри, танцови състави, финансово осигурени по специална програма за извънкласна работа от Министерство на образованието;
• Десегрегация на образованието на ромските деца;
• Разширяване правомощията, представителността и отговорността на училищните настоятелства чрез нов закон;
• Държавата да насърчава отговорното родителство;
• Увеличаване на стипендиите и премахване на таксата за обучение на приетите държавна поръчка – редовно обучение. Това да стане за сметка на редуцирането и актуализирането на самите бройки на държавнитепоръчки;
• Оформяне на студентски кампуси, които да са държавна собственост;
• Създаване на национален фонд за кредитиране на студенти и млади
  учени;
  
  • Подобряване на базата и условията на работа в областта на науката, като се толерират новите течения, смесените научни колективи и интегрирания подход;
• Инициативи и механизми за връщане на масовият спорт в живота на
  децата, учениците, студентите и възрастните;
• Подкрепа за занятчийските камари и браншовите организации да изграждат свои организационни механизми за професионално обучение (чиракуване, калфенски изпит, майсторски изпит);

— КУЛТУРА —

• Постепенно повишаване на бюджетния дял за култура и пълно въвеждане на проектно финансиране чрез прозрачни конкурси в разпределянето на средствата;
• Създаване на благоприятен данъчен климат за частния бизнес в сферата на културата чрез въвеждане на преференциална ставка по ДДС за книги и нов Закон за меценатството, който да улеснява тази дейност;
• Структурни реформи в Министерството на културата, възстановяване на националните центрове по изкуствата с участие на независими експерти, съкращаване на излишната администрация;
• Прозрачност и отчетност в управлението на националните културни институции, конкурсен избор на директори, въвеждане на граждански настоятелства;
• Активно опазване на културно-историческото наследство чрез разширени правомощия на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата и Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) и въвеждане на пряка персонална отговорност за бездействие;
• Развитие на елементите на живата култура с оглед подсилване на тяхната идентичност и привлекателност за местните общности и чуждестранните посетители;
• Външния вид на българските градове и села и националния и териториален пейзаж да стане обект на обществен дебат, в съответствие с общоевропейските политики и традиции;
• Външен одит на всеки две години на културните институции;
• Повишени целеви бюджетни средства за попълване на библиотечния фонд;
• Запазване и развитие на културните институции във всяко населено място, разполагащо с такива, и създаване на нови при констатирана обществена необходимост от това, както и законови гаранции за техния сграден фонд;
• Преработка на Закона за културното наследство и Наказателния кодекс в по-рестриктивен дух и безкомпромисна борба с организираното иманярство;
• Изготвяне на официален списък със застрашени паметници на културата на национално и местно ниво и спешна намеса за спасяването им от страна на изпълнителната власт;
• Засилване на грижите за разработване, консервиране и превръщане на паметниците на културата в обекти с широк обществен и международен достъп; специално финансиране за тези цели от държавния бюджет и от международни проекти;
• Съобразена с реалностите на виртуалната мрежа защита на интелектуалната собственост в посока към отказ от държавно преследване на обикновените потребители, за сметка на повишени мерки срещу комерсиалното пиратство;
• Разработване на възможностите, предлагани от интернет технологиите, за повишена достъпност до произведения на изкуството в официални интернет „библиотеки”, финансирани от целеви средства и от собствен приход (реклама) и изплащащи възнаграждения на държателите на авторските права;
• Прецизиране на законодателството, защитаващо авторското право, за да се улеснят гражданските искове;
• Постепенна смяна на функциите при смесеното (държавно и общинско) финансиране на културните институции, така че заплащането и поддръжката на сградния фонд да се осъществява от общините, а финансирането на художествената продукция – от Министерството, на проектен принцип;
• Ново многопосочно осмисляне на културния туризъм: включване не само на исторически и археологически обекти, но и на съвремени културни събития;
• Финансиране на специализирани дългосрочни програми за представяне на съвременната българска култура в чужбина;
• Преференциално финансиране на проекти на млади творци за участие в други страни;
• Съхраняване на читалищата и различните форми на читалищна самодейност, на традиционните фолклорни празници и уникалните местни занаяти.едби да се санкционират учебните заведения;

ОБР. 6. Намаляване на ДДС до 18 % и въвеждане на по-ниска ставка за култура, образование, социални услуги и наука. Премахване на ДДС върху книгите!!!

— НАУКАТА —

Българската науката определя икономическият успех на Европа и България. Няма икономически прогрес и реална национална независимост без внимание на обществото към собствения му интелект. В новите времена ролята на науката и образованието рязко и радикално нараства.

Гражданското общество в българия иска от политиците единна (подписана от всички политически сили) дългосрочна и неотменима (неподдаваща се на полит конюнгтура) национална стратегия за развитие на науката. Тази стратегия е призвана да подпомогне преодоляването на тежката криза в обществото и извършването на икономическите реформи.

Гражданското общество изисква от представителите си във властта стабилна научна политика на държавата, съобразена със съвременните европейски постижения на науката и с новата технологична революция (революцията в умовете на хората), с националните традиции и в съответствие съобразно европейските стандарти.

Гражданското общество иска образованието да е качествено, достъпно, и съобразено с пазара на труда. Бизнесът е в ДЪЛГ към образованието! ПОНЕ ДА КАЖАТ КАКВИ КАДРИ ИМ ТРЯБВАТ ЗА ДА СЕ НАСТРОЯТ УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИТЕ.

Това изисква държавата да продължи да осигурява безплатно основно и средно образование, да финансира значителна част от висшето образование. При определени условия тя да поема издръжката на образованието на отличните и на социалнослабите студенти. Необходимо е да се създаде държавен фонд за кредитиране на студенти и аспиранти с безлихвени и дългосрочни кредити!

Студентските и аспирантските стипендии, преминаването от платено към безплатно обучение и обратно да се поставят в още по-голяма зависимост от постигнатите резултати в обучението. Критериите за приемане във висшите учебни заведения трябва да бъдат завишени. Необходимо е създаване на комисия към министерството на образованието (МОН) за оценка качеството на обучение. Тази комисия всеки месец трябва да изработва доклад който да е публично достъпен!

Гражданското общество очаква от тези на които е гласувало доверие да:

• запазят светския характер на образованието и училището;
• за съхраняване на специализираните средни училища; за издигане на родноезиковото и разширяване на чуждоезиковото обучение;
• за развитие и защита на българското национално самосъзнание в обучението по история и литература;
• за съвместяване на академичната автономия, държавната образователна политика и обществените изисквания към образованието;
• за общи държавни образователни стандарти и акредитационни норми към всички висши учебни заведения (държавни и недържавни);
• за преминаване на висшето образование предимно към тристепенна система, в съответствие с което да се уреди сегашното полувисше образование.

Гражданското общество след съставянето на кабинет би искало да работи за постигането на обществено съгласие за извеждане на науката в равнопоставено положение с останалите области на обществения живот с тенденция някои нейни клонове да придобият приоритетно значение за изхода от кризата. Средствата за реализиране на това трябва да доидат във вид на поръчки от страна на бизнеса към университеткките лаборатории които пак българският и европейският бизнес ТРЯБВА и ЩЕ създадат;

На основата на професионалните принципи и обществените и икономически потребности следва да се търси оптимална но и радикална структурна реформа в научните и изследователските организации.

!!! !!! Крайно необходимо е голямо материално и финансово съдействие от страна на държавата за Българската академия на науките (БАН) и за университетите. Това съдействие трябва да се търси и от бизнеса НО след реформиране на БАН! Никой не инвестира в нереформирали се институции! Науката трябва да мотивира бизнеса да инвестира в нея! Без финансовата подкрепа на държавата няма да оцелеят научни направления, някои от които са развити върху български школи на световно равнище. Същото се отнася за цели звена на отрасловата наука, без които технологическото и продуктовото обновление на икономиката би било болезнено. !!! !!!

Особено важна задача на този етап е съхраняването на научния потенциал на страната и запазването на перспективни за теорията и практиката изследователски звена и висококвалифицирани учени и специалисти. На този етап специалистите не се знае къде са по света. Пръснати са дори в страната, а в резултат на безумната централизация в София дори не се познава човешкият потенциал в страната. С бюджетни, фирмени, благотворителни и други финансови средства трябва да се осигурят ресурсни условия за поддържане и оживление на важни за обществото и за националното стопанство изследвания и разработки. Трябва да се дадат причини за да бъде финансирана науката у нас!

България трябва да изработи под натиска на гражданското общество държавна политика за научни изследвания и технологии. На тази основа да се проведат реформите в научната сфера и да се намерят оптимални организационни структури и връзки между българската и световната наука и между академичния, университетския, отрасловия и фирмения сектор на националната наука.

Поставянето на науката в БИЗНЕС ОРИЕНТЕРАНА СРЕДА (БОС) невинаги изисква задължителното й самофинансиране. БИЗНЕСЪТ Е В ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА НАЙ-МАЛКОТО ЗАЩОТО УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ СА НЕАДЕКВАТНИ

ВЪЗ ОСНОВА НА НАПИСАНОТО ПО-ГОРЕ ПРЕДЛАГАМ: Финансирането та науката да НАРАСТНЕ чрез въвеждане на данъчни облекчения за определени образователни и научни дейности и за стопанските организации, които влагат средства за образование и наука. Извънбюджетните приходи на научните организации да остават изцяло в тях и с предимство да се влагат за развитие на науката.

Гражданското общество ика от тези на които е гласувало доверието да съставят кабинет и да управляват държавата да издигнат престижа и социалния статус на учителите, преподавателите и учените; прекъсване на отлива на млади хора от работа в областта на науката. Това може да се постигне чрез обективна оценка на професионалните качества на заетите в науката и премахване на дискриминационните политически изисквания към тях, чрез ефективни гаранции за авторството и научния продукт и чрез подобряване на заплащането.

• Възпитание на подрастващите в училище и извън него в български дух и национална гордост чрез политика за
  популяризиране на българската култура, история и традиции.
• Възстановяване на войнишките паметници в страната ни зад граница
• Активна държавна политика за опазване на културно-историческото ни наследство
• Достойно място в обществото на хората занимаващи се с изкуство и култура.