Педагогически основи на съвременните образователни технологии
(Кратка е-Методика)
Даниел Денев
1. Дистанционно обучение.
Увод
През 20 век човечеството започна за използва технологии, напълно непознати на предишните епохи. Развитието на компютрите даде възможност знанията да бъдат представяни в електронен вид и повиши много скоростта на работата с информация. Информационните технологии позволиха тази информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време. Тези технологии предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това. В частност, постиженията на телекомуникационните технологии проправи пътя за развитието на нови технологии за обучение и средства за комуникация, които могат да предоставят знания без ограниченията на традиционния начин на обучение. Тези нови технологии допринесоха много за развитието на дистанционното обучение. В момента огромен брой учебни, културни и търговски организации използват някаква форма на дистанционно обучение.
Някои от причините за широкото разпространение в последните години на този начин на обучение са следните:
• Намаляващата цена на хардуера, софтуера и телекомуникационнните услуги;
• Младите поколения имат все по-добра компютърна грамотност и интерес към новите технологии;
• Достъпът до компютри е много по-голям и по-лесен, отколкото в предишните години;
• Интерфейсът непрекъснато се подобрява (включително и развитието на мултимедията).
В момента много учебни организации се сблъскват непрекъснато с различни проблеми от финансово и образователно естество. Много от тези проблеми могат да се разрешат от дистанционното обучение, защото:
• Понижава се цената на обучение за един учащ;
• Повишават се възможностите за обучение на хората, които работят, но искат да продължат своето обучение и да повишат своята квалификация;
• Предоставят се възможности за учене през целия живот на хора от всякаква възраст, с различен начин на живот, способности и финансови възможности.
Какво представлява дистанционното обучение?
Наи-общо дистанционното обучение може да се опише като обучение, при което учащите се намират на различно място от това на преподавателя и осъществяват връзка помежду си чрез компютър или други комуникационни средства. Ето някои дефиниции за този начин на обучение:
“Дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се” (Hill, 1997).
”Дистанционно обучение имаме когато преподавателят и обучаващите се са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни” (Willis & Dickinson, 1997).
Исторически бележки
За първи път методите на дистанционното обучение се прилагат във висшето образование в Университета в Южна Африка през 1946 г. По-късно през 1969 г. Британския Отворен Университет определя модела на интегриране на педагогичните методи и мултимедийни технологии в дистанционното обучение. Исторически погледнато, предшественикът на дистанционното обучение, осъществявано чрез някаква технология, e обучението чрез кореспонденция (corespondence learning), което започва в Европа и Съединените Американски Щати в средата на 19 век.
То е замислено като обучение за онези, които не посещават класните стаи, и използва пощата като средство за доставяне на учебните материали. В началото на 20 век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъсква със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникационни технологии. Най-забележителната от тези нови технологии е Интернет, която се оказва едно революционно средство за развитието на дистанционното обучение.
През 1969 г. М. Кругер пръв дефинира понятието “Изкуствена реалност”. Той се занимава с интерактивни компютърни медии, в които компютърът долавя движенията посредством сензори и видео-камери и реагира чрез издаването на електронни звуци и картини. Чрез своето “видео-работно място” той създава възможността участниците в едно телевизионно предаване, намиращи се на различни места, да си взаимодействат “виртуално” един с друг. Компютърът долавя движещото се изображение на посетителя, анализира го, разбира какво вижда и отговаря с графика, видео-ефекти и синтезиран звук.
Системата на обучение
Системният подход е едни от възможнте начини за анализиране на обучението, но не и единственият. Системата е единство от елементи, които заедно констреират по-голямо цяло. Обучението е изключително сложна система в която могат да бъдат разграничени променливите величини: вход, взаимодействие межде подсистемите и изход. Принципно обучението се разглежда на макро- и микро равнище. На макро-равнище се представя и анализира цялостният процес, независимо от конкурентните учебни задачи.
На микроравнище се изследва планирането, организирането и реализирането на обучението т.е. дизайнът на обучението.
Моделирането на обучението позвлява да очертаят абстрактните рамки на абстрактното понятие обучение. Моделите са опростено изображение на определени страни от нашия опит. Те са план, схема на процедура.
Съществуват три основни метода за моделиране: Чрез копиране - създават се физически модели - макети; Чрез формализация - използва се за абстрактни системи и връзките между техните компоненти; Чрез имитация (симулация) - разработват се математико-логически модели на идеи и системи и на взаимоотношенията межде тях.
Модели на обучение на макро-равнище
Те отразяват общите взаимоотношения между елементите на системата и връзката им с постиженията на учениците.
Модел на училищно учене - ДЖОН КЕРЪЛ
J. Karroll възприема времето като най-важна променлива, която влие върху ученето в училище. В основата на модела е функцията:
Училищно учене = f (изразходвано време/необходимо време)
Модел на обучение на К. Проктър
C. Proctor е създал модел - резултат от научни изследвания върху характеристиките на доброто преподаване и на училищата и общностите които подпомгат доброто преподаване. Моделът се базира на парадигмата за социалната природа на взаимоотношението учител - ученик и на ролята и значението на социалният климат върху постиженията на учениците.
Модел на обучение на Д. Круишанк
Този модел е повлиян от моделите на Митзел, Б.
И двамата възприемат идеята за класифициране на променливите "продукт, процес, проектиране". Продуктът тук е ученето на учениците. Процесът тук включва взаимоотношенията между учениците и учителя, а проектирането е характеристика на учителя която разкрива неговата интлигентност.
Модел на обучение на У. Хюит
Моделът на W. Huitt включва влиянията на по-широк кръг променливи върху постиженията на учениците. W. Huitt се опитва да организира и категоризира елементите на макро и микрсоцилната среда като ги свърже с особеностите на процеса на обучение, детерминирани от своеобразието на преподавателската дейност на учители и ученици. Моделът е транзакционален и има 4 основни категории: контекст (всички фактори извън класната стая); вход (всички качества на учениците и учителите с които те започват процеса на обучение); процес на обучение (дейност на учителя и ученика по време на обучението); изход (резултатите от ученето). Процесът на обучение при този модел включва три подкатегории: дейността на учителя; дейнстта на ученика; атмосферата в класната стая.
Модели на обучение на микро-равнище
Прието е обучението да се определя като "организационно-функционално единство" между преподаването и ученето. Модлите на бучение на микроравнище отразяват тношенията в това дидактическо единство и представят зависимостите между информационните и функционални компоненти на процеса обучение по даден учебен предмет.
Компонентно-характеристична теория. Модел за дизайн на обучението
Теорията е разработена от Д. Мерил. В нея е въприета тезата, че видовете учене предполагат различни процедури и средства за преподаване и оценяване. Тя е една от най-новите теории за дизайна на обучението и осигурява конкретни предписания за планиране и организиране на процеса , от гледна точка на разнообразието на обучаващия резултат.
Теорията прави класификация на два аспекта на ученето:
--> съдържание (факти, концепции, процедури)
--> и постижения (запомняне, приложение, открития)
Модерният дизайн на обучението включва три основни стъпки:
--> Определяне на дидактическите цели;
--> Проучване на първичните презентационни форми, в зависимост от поставените цели;
--> Определяне на вторичните презентационни компоненти, които дават възможност на ученика да усвои учебното съдържание и да прилага информацията в различни по сложност задачи.
Компонентно-характеристичната теория се прилага както в дизайна на обучаващ модул, така и в дизайна на конкретна дидактическа единиа. Основните принципи на теорията са:
--> Обучението, ще бъде по-ефективно, ако присъстват и трите основни категории на постиженията (припомняне, приложение, откриване);
--> Първичните форми могат да бъдат представени или рез обяснителни, или чрез изследователски учебни стратегии;
--> Учениците могат да упражняват контрол върху броят на примерите и задачите които получават.
Елаборационна теория. Модел за дизайн на обучението
Разработена е от Ч. Рейгелут. и група учени в края на 70-те. Отнася се до дизайна на цялостен процес на обучение. Предписанията и се базират както върху класификацията и структурирането на учебното съдържание (Ch. Reigeluth), така и върху когнитивните теории за обучението.
Ch. Reigeluth предлага 7 сратегии за елаборационната теория:
--> Елаборационна съвкупност - съгласуваност от простото към сложното при която основните акценти по-скро резюмират отколкото обобщават деите
--> Съгласуваност на предпоставките за учене- представянето на основната идея е следствие от представянето на предпоставките за учене.
--> Обобщения - преговор на съдържанието в стегнат формат, както на ниво урок, така и на ниво учебен раздел
--> Синтезни елементи - презентационни средства, които помагат на ученика да интегрира елементите учено съдържание в по-големи единици и да ги асимилира, чре по-рано усвоеното знание;
--> Аналогии - отнасят учебното съдържание до знанията, които ученикът притежава.
--> Активатори на когнитивната стратегия - използване на разнообразни средства за ускоряване процеса на преработка на информацията;
--> Контрол на ученето - Основният принос на елаборацинната теория е, че дава "детайлн ръководство за дизайн на съгласуваността на няколко вида учебно съдържание по различни учебни предмет" (Ch. Reigeluth, 1999, p. 427)
Технологии на дистанционно обучение днес
В своята оригинална форма преподавателите, използващи дистанционно обучение, пътуват до отдалечени места, за да изпитват учащите или комуникират с тях чрез поща, телефон или факс-машина. Учебният материал се изпраща на учащия и след това той връща изпълнените задачи, за да бъде оценен или поправен. Днес новите технологии дават възможности за много по-качествено дистанционното обучение. Употребата на разнообразни по форма електронни медии повишава ефективността и подобрява доставянето на информация. Различните по вид мултимедийни приложения усилват възприемането на учебния материал. Доставянето на материалите може да бъде синхронно, т.е. участниците да общуват в реално време, или асинхронно, при което комуникацията е в различно за всеки време.
Видео/аудио модела на дистанционното обучение включва телевизия, сателити, високочестотни радиовълни (микровълни) и фиброоптични технологии. Най-разпространеният вариант е обикновената и кабелната телевизия. Интерактивността на тези средства осигурява възможности за дистанционното обучение, подобни на тези в обикновена класна стая. Преподавателите и учащите могат да общуват чрез двупосочна видео връзка или чрез еднопосочна видео и двупосочна аудио връзка. Свързването на компютърните технологии чрез Интернет или CD-ROM към телевизионно предаване също открива нови перспективи пред дистанционното обучение. Друга форма на общуване е асинхронната комуникация чрез компютър, например чрез e-mail, форуми в Интернет и т.н. Асинхронният модел на комуникация е подходящ най-вече за хора, които са затруднени да участват в учебни занятия в точно определено време и място.
Дистанционно обучение с Интернет
Какво представлява дистанционното обучение с Интернет?
Дистанционното обучение с Интернет (Internet-Based Training, Online Training, Net-Based Training) представлява обучение, което се осъществява посредством Интернет или Интранет. При този вид обучение в повечето случаи се използва някакъв Web-браузър, например Internet Explorer или Netscape Navigator. Всяка обучаваща програма, която използва Интернет като технология за доставяне на учебните материали, дори e-mail кореспонденцията и трансфера на файлове, спада към този вид дистанционно обучение (Hall, 1997).
Днес много учебни заведения си задават въпроса - може ли Интернет да замести традиционното обучение “учител-ученик” ? Реалността показва, че World Wide Web и другите технологии в много случаи са ефективно средство за обучение, което дава добри резултати, но не може (и не е необходимо) изцяло да замести традиционното обучение. За учебните организации и учреждения въпросът за използване на дистанционно обучение с Интернет и решенията за включване на подходящи преподаватели са особено важни, защото те директно се отразяват на финансовите и учебни разходи.
Времето на преподавателя може да излезе скъпо, особено ако той трябва да бъде предварително обучаван или трябва да пътува. Обратно, цената на технологиите, които могат да заместят частично или изцяло преподавателя, непрекъснато намалява. Затова, когато се решава какъв тип дистанционно обучение да се избере, учебните организации трябва да се съобразяват с какво ще допринесе тази технология за процеса на обучение, как ще задоволява нуждите на учащите и какви ще бъдат разходите по нея.
Ползата от дистанционно обучение с Интернет
При търговските и частни организации акцентът не е толкова към обучението, колкото към подготовката на кадри. Подготовката в работата е по-различна от обикновеното обучение, защото включва специфично съдържание и задачи за съответната професия. Големите фирми често подготвят допълнително своите служители, за да могат те да се справят с нововъведенията в работата. Дистанционното обучение с Интернет позволява на тези организации да подготвят служителите си, докато те се намират на работното си място или в дома си. За самите служители подготовката означава повишаване на техните умения да вършат работата си по-добре, увеличава възнагражденията и обезщетенията и дори възможностите за повишение.
Виртуални университети
Един от най-популярните подходи днес за дистанционно обучение чрез Интернет са така наречените Виртуални университети. Те обикновено се схващат като продължение на обикновеното дистанционно обучение. Под термина “виртуален” се разбира нещо, което съществува като функция, но не като форма. Виртуалните университети съществуват само във киберпространството, без да имат някаква учебна сграда или факултет. При този вид обучение ограниченията на пространството и времето при обикновеното обучение в класна стая не съществуват. Така това обучение е достъпно за всеки желаещ, на всяко място и по всяко време.
Противниците на Виртуалните университети считат, че този начин на обучение не е достатъчно добър. Разбира се, грешно е да се мисли, че обучението представлява трансфер на информация от дадено място към учащия. Освен задължителната активна роля на учащия, процесът на обучение изисква и наличието на някакво образователно общество.
Решението на проблема е в това Виртуалните университети да се проектират подобно на някакво общество в киберпространството, където хората да могат да общуват свободно помежду си. Съвременните технологии като електронна поща, чат-сесии, телеконференция и т.н. дават такава възможност за взаимодействие между преподавателите и учащите и между самите учащи.
Виртуалните университети са полезни най-много за хора, които работят или имат семейства и затова не могат да посещават учебни занятия на точно определено място и в точно определено време. Освен това днес се увеличава броят на студентите, които учат в обикновени университети и са се записали в някой Виртуален университет, за да разширят своето образование.
Предимства и недостатъци на дистанционното обучение с Интернет
Предимства:
Гъвкавост, достъпност, удобство. Потребителите могат да се обучават със свое собствено темпо и на място избрано от тях. Освен това те са свободни да се обучават само тогава, когато желаят и колкото имат нужда (“just in time and just enough”).
Многоплатформеност на технологията. За разлика от някои други форми на обучение чрез компютър, дистанционното обучение с Интернет е достъпно за Windows, Mac или Unix потребители, обикновено без да се изисква допълнителен софтуер. Обучаващата програма се прави само веднъж и след това може да се достави на всеки компютър, свързан с Интернет.
Евтино разпространение по целия свят. Дистанционното обучение с Интернет е достъпно за всеки компютър по света, свързан към Интернет, което значително намалява разходите по доставяне на материалите в сравнение с традиционните начини на разпростренение.
Лесно за преработка. Когато е нужно да бъдат направени промени в учебното съдържание, тези промени се правят само на едно място - върху сървъра, където се намира курсът. Така всеки потребител по целия свят веднага може да види новите неща в курса.
Недостатъци:
Ограничения на скоростта на връзката. Ако скоростта на връзката е малка, това директно се отразява върху възпроизвеждането на звука, видеото и големите картинки. Такива ограничения могат да предизвикат дълго чакане при download и така да попречат на учебния процес. Проблемът може да бъде голям при обществения Интернет за масово ползване, където има голям трафик на информация и връзката е по-бавна. В местата, където има Интранет, обикновено скоростта на връзката е голяма.
Могат ли компютрите да заместят общуването между хората? Това е важен въпрос, тъй като хората използват компютри все повече и повече. Може ли компютърният екран да замести човек? В някои случаи липсата на обикновено общуване с преподавател може да предизвика трудности в учебния процес.
Програмите за дистанционното обучение с Интернет понякога са прекалено статични. Нивото на взаимодействие между учащия и програмата понякога е ниско. Но с развитието на технологиите това ниво непрекъснато се подобрява, хората се учат от натрупания вече опит и правят по-добри програми за дистанционното обучение с Интернет.
Дистанционното обучение с Интернет изисква повече време и пари за разработване, отколкото обикновено се очаква. Като всяко нововъведение, опитът и прилагането на дистанционно обучение с Интернет изисква понякога повече разходи, отколкото се очакват в началото.
Не всеки предмет може да бъде изучаван на компютър. Обучението чрез компютър не е подходящо за някои дисциплини, където се изисква повече общуване между хората и човешки емоции.
Стил на учене
В психлого-педагогическата литература могат да бъдат открти, различни определения за това какво е стил на учене:
--> Индивидуални предпочитания към начините за възприемане и преработване на информацията (N. M. Dixon, 1986, p.16)
--> общо поведенческо предразположение, което характеризира изпълнението на мисловни задчи, нтелектуана способност (J. Baron, 1985, p. 366);
--> адаптиране на една учебна стратегия към изискванията на учебната задача (R.R. Schmeck, 1983, p.234)
Стилът на учене е елемент от интелектуалното ощочовешко умение да учим, но този който определя уникалността на това умение! чителят формира у учащият се умение за учене, но индивидуалната психо-физиологична структура на личността придава на това умение оригинален характер.
Категоризацията на стиловете на учене в психолого-педагогическата литература се прави според типологията на личността, по цикличния модел на учене, според преработката на информацията, според структурата на главния мозък, според отношението към учебната среда и др.
Преподаването
Преподаването е елемент на специфично човешко отношение. Човек може да учи със или без помоща на друг. Когато някои открива знанията за себе си, той не е обучаван в точния смисъл на думата. Ако някой учи сам той няма учител, той непреподава на себе си, той просто учи. Преподаването е вземане на педагогически решения. В ежедневната си преподавателска практика учителя е изправен пред разнообразие от обучаващи ситуации, които той трява да организира на основата на формулираните от него решения.
Преподаването е много-аспектна дейност, реализирана от човек специалист. Отношението преподаване-учене е свързано с "идета за властта" (P.M. Collins, 1998) на единния субект над другия. Тя се използва в неравенството между двете дейности, между учителя и ученика. Преподаването е изкуство което зависи от личностните качества на учителя. Научните изследвания върху процеса на обучение, теоретично обосновават много зависичости на причинноследственото отношение преподаване-учене.
Преподаването предизвиква учуну, не научаване. Преподаването, което е причина за учунето, е различно от традиционната ни представа за изложение на адаптираната научна информция. Преподаването учи ученика как да учи. Преподаването е повторно учене. Дейността на учителя в процеса на обучение няма познавателни характеристики, но ако преподаването иска да бъде причина за познавателната дейност на учениците, то трябва да бъде модел на познание.
Стил на преподаване
Стилът напреподаване не трябва да се отъждествява с методите на обучение! Стилът на преподаване е униканият начин, по който учителят организира и прилага тези методи.
Стил на преподаване според категориите на учене: Хуманистичен (класификация според основните подходи към ученето); Бихевиористичен (риентиран към преподаване на желателно поведение); Когнитивен (академичен стил на преподаване);
Модели на обучаваща среда. Моделиране стратегии на обучение
Дж. Дюи отбелязва, че неможем да включим с контакт мозъка на един към мозъка на друг, неможем да прелеем знанията на учителя в съзнанието на ученика. Ролята на свързвщ елемент между преподаването и ученето при дидактическият акт е поета от обучаващата среда. При съвремнните технологии това е средата за дистанционно обучение (ДО)
2. Методи и модели на дистанционното обучение (ДО).
Цели на обучението
Според Belanger & Jordan (2000) целите на обучението се отнасят към три главни области на човешкото възприятие:
познавателна, психофизическа и емоционална.
Познавателната област се дели на шест главни категории на целите на обучението: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценяване. Всяка категория се основава на изискванията и характеристиките на категорията преди нея и всяка категория се състои от подкатегории. Задачите в познавателната област могат да бъдат постигнати относително лесно, използвайки технологиите за дистанционното обучение.
Психофизическата област е фокусирана върху физическите способности, манипулация с обекти или други физически дейности, които изискват мускулна координация. Тази област е най-добре изразена например в речта, физическото състояние, управлението на машини или технически курсове, в които се изисква определена физическа дейност. Мултимедийните технологии се използват успешно за тренировка на физически умения – например симулаторите на самолети карат хората да се учат от грешките си, които в реална среда биха им коствали много.
Методите на обучение като лекции, тестове, изпитване и др. могат да се осъществяват с помощта на най-различни технологии на дистанционното обучение. Повечето от тези методи могат да допринесат за успешното постигане на поставените в съответния курс цели на обучението. Използвайки технологиите, които предоставя дистанционното обучение с Интернет, тези цели е възможно да бъдат постигнати без присъствието на преподавател и без всички обучаеми да се намират на едно и също място.
Взаимодействие
Основен момент във всички видове обучение е взаимодействието (interaction) между участниците в учебния процес – преподаватели, учащи, учебно съдържание. Ето какво казва Campbell (2001) за значението на взаимодействието в обучението:
“Дистанционното обучение с Интернет не представлява само достъп до някаква информация или още повече достъп до информационни и комуникационни технологии. Както при обикновеното обучение, така и при дистанционното обучение с Интернет задължително трябва да има активност от страна на учащите. Необходимо е да има взаимодействие между участниците в учебния процес – преподаватели и учащи”
При дистанционния начин на обучение съществуват няколко важни причини да се търси това взаимодействие. Ето някои от тях:
• Намалява чувството на изолация на участниците в дистанционните курсове.
• Повишава възможността за адаптация към новите условия.
• Участниците могат да “се срещат” с различни хора и гледни точки, да обменят идеи и да си помагат един на друг.
• Взаимодействието може да се окаже много необходимо за някои видове курсове (например при журналистиката).
• Учениците участват активно в процеса на обучение, а не са само пасивни слушатели.
Взаимодействие между преподаватели и учащи
Взиамодействието между преподаватели и учащи винаги е съществувало. Разликата при дистанционното обучение е, че преподавателят е отделен от обучавания се по място и/или време, в сравнение с традиционното обучение лице в лице в класна стая. Технологиите на дистанционното обучение дават богати възможности за взаимодействие между преподавателя и учащия. Това взаимодействие може да бъде синхронно, т.е. да се осъществява в реално време, или асинхронно – в обратния случай. Много е важна също така възможността за обратна връзка (feedback), която притежава Web-базираното обучение.
Преподавателите се нуждаят от това, за да се убедят, че обучаемите разбират материала и за да получат информация доколко са усвоили този материал. Учащите от своя страна също се нуждаят от обратна връзка, за да може преподавателят да оцени техните постижения. Възможността за обратна връзка при дистанционното обучение е особено важна, когато преподавателите и обучаемите се намират на различни географски точки. Тя също така е важен аспект при груповото обучение и решаване на проблеми.
Взaимодействие между учащите
Взаимодействие между учащите и учебното съдържание
При този вид взаимодействие се разглежда нивото на интелектуалната, емоционалната и физическата ангажираност на учащите към учебния материал. Към тази област спадат например различните начини за навигация в учебното съдържание, търсене на информация, избор на дадено решение, които са описани по-долу:
Доставяне на учебното съдържание
Технологиите за дистанционно обучение (разгледани в глава 3) използват три основни метода за предоставяне на информация: йерархичен, последователен и хипертекстов. При йерархичният модел информацията се предоставя по такъв начин, че потребителят вижда данните на определено ниво и ако иска, може да отиде на следващо ниво, където има по-подробна информация за съответната тема. При последователния метод учащият преглежда страница след страница, все едно чете книга, гледа филм или друга графична информация.
Хипертекстът използва страници, които са свързани помежду си с вътрешни линкове, чрез които учащия може да се придвижва между тях. При този вид представяне на информация понякога съществува опасността потребителят да се “изгуби” в морето от информация. Тези три вида представяне на информация могат да се комбинират помежду си, за да се получи по-добра среда за предоставяне на информация. Тъй като хипермедията (hypermedia) често се използва в някои от технологиите, описани в глава 3, нейните предимства и недостатъци ще представим малко по-долу. Технологиите, които използват хипермедията за интерфейс между учащия и учебното съдържание, са например компютърно-базираното обучение, компютърно-подпомаганото обучение и Web-базираното обучение. Също така някои от материалите, използвани при телеконференцията, могат да бъдат организирани като хиперлинкове.
Отличителната черта на хипермедията е, че няколко документа могат да бъдат свързани помежду си посредством линкове. Хипертекстовите документи са текстови файлове, форматирани чрез HTML (HyperText Markup Language). Хипермедията може да се дефинира като непоследователно писане, където могат да се включват различни типове данни (текст, картинки, графики, филми, анимирани образи, звук и др.). Документът може да бъде свързан с линк към определено място в друг документ, който може да бъде свързан към главния документ или към други документи. Навигацията между документите става само с едно кликване върху тези линкове. Тъй като хипертекстовите документи могат да бъдат свързвани с вътрешни връзки, някои части на курса могат да бъдат използвани и от други курсове. Документът или модулът, съдържащ тази многократно използвана информация, се пази само на едно място върху сървъра и всички други документи, които се нуждаят от него, са свързани към него.
Предимствата на хипермедията са възможностите за използване на кратки документи, достъпа до WWW и различните начини на обучение, което може да осъществи чрез хипертекстовете. Използвайки линкове, лесно е да се включат в документите различни типове данни – звук, картинки, текст и т.н. Употребата на различни видове медии помага на учащите за по-доброто усвояване на материала. Хипермедията също така подпомага учащите да разглеждат и изследват учебното съдържание.
Недостатък на хипермедията е, че информацията обикновено е предоставена на отделни части, които могат да се видят в даден момент и това може да обърка някои неопитни потребители. Те могат да не схванат целта на всеки отделен фрагмент спрямо общата идея на курса. Този проблем може да се реши като се правят карти и ръководства за Web-сайтовете на курса.
Възможности за избор
Едно интерактивно учебно съдържание може да започва по различни начини и да има различна среда и край. То може да бъде проектирано по такъв начин, че да има множество пътища за разглеждане на съдържанието и достигане до определен въпрос. Колкото повече избори направи учащият, докато преглежда учебното съдържание, толкова по-голямо е взаимодействието между него и това съдържание. Добрият дизайн изисква възможностите за избор да бъдат балансирани. Ако учащият взима малко решения, ще има ограничено взаимодействие между него и учебния материал. Обратно, ако прави прекалено много избори по време на навигацията в учебното съдържание, то това може само да попречи, вместо да помогне.
Роля на преподавателя
При традиционното обучение учителите преподават учебното съдържание като говорят и пишат на дъската. При дистанционното обучение преподавателят пак подготвя материала, но пък използва различни технологии, за да го предостави на учащите. В някои случаи е възможно преподавателите дори да не преподават в реално време, например при компютърно-базираното обучение, видеозаписите и някои форми на Web-базираното обучение. Друга важна роля на преподавателите е, както бе казано по-горе, взимодействието с учащите. Една от най-важните причини за нуждата от взаимодействие е обменът на информация (включително оценяването на учащите). Това взаимодействие също така е важно, за да може преподавателят да дава разяснения при сложни задачи и за да могат учащите да общуват с него нормално по човешки по време на курса.
Методи на обучение при дистанционно обучение с Интернет
Синхронно и асинхронно обучение
Според времето, в което преподавателите и учащите комуникират един с друг, обучението се дели на синхронно (synchronous) и асинхронно (asynchronous). Синхронно обучение имаме, когато учащият взаимодейства в реално време с преподавателя или другите учащи. Такъв вид комуникация може да се осъществява чрез различни аудио и видео технологии, графика и текст. Предимството на синхронното обучение е, че обратната връзка e непосредствена и едновременна. Някои от най-използваните технологии за синхронно дистанционно обучение чрез Интернет са телеконференцията, средствата на Web-базираното обучение като чат (chat) или многопотребителски диалог (multi-user dialog) и видео-телеобучението.
Асинхронно обучение имаме, когато обучаващият се не взаимодейства в реално време с преподавателя и другите учащи. Някои от технологиите за осъществяване на такъв вид обучение са електронната поща, факса, дъски за съобщения и др. Главното предимство на асинхронното обучение е, че учащият сам определя ритъма на учене. Например бавното писане на компютър не се явява такъв недостатък, както е при синхронния начин на обучение. Основен момент и при двата вида обучение трябва да бъде взаимодействието между преподавателите и учащите, между самите учащи и между учащите и учебното съдържание.
Специфични учебни дейности при дистанционно обучение с Интернет
Традиционните дейности на обучение включват изпращане по пощата на материали за курса, четене на литература във вид на електронен текст, а също така и употребата на асинхронни средства за комуникация като дискусионните групи и компютърната конференция. Според Bannan & Milheim (1997) специфични Web-базирани дейности са например запазването и изпращането по пощата на дискусии между студентите, които се намират в многопотребителските диалози и общуване между студентите в реално време, използвайки тези диалози.
Модели на дистанционно обучение с Интернет
Дистанционните курсове на обучение с Интернет могат да