. Паралелно с развитието на Средите за Виртуално Обучение (СВО) се налага разработката на стандарти и спецификации като средство за стандартизация на електронните учебни ресурси. Първоначалната разработка на стандартите (СтеО) , наречена спецификация, представлява съвкупност от основни правила и принципи. В резултат на множество изследвания и опити акредитирани организации признават тези спецификации за международни стандарти.
. СтеО дефинират съгласувана информация (съдържание), с която могат да работят както системите за управление на обучението, така и други разработчици на тази информация, оформена чрез съответните стандарти.
СтеО трябва да удовлетворяват следните изисквания [ SCORM Ow ]:
- достъпност – осигуряване на достъп до учебните ресурси с учебна цел от отдалечено местоположение, за да бъдат доставяни до различни други местоположения;
- многофункционалност – описание на учебните компоненти в една насока с един набор от команди и използване в друга насока с друг набор от команди;
- стабилност – устойчивост на учебния ресурс на технологическите промени, без да се конструира, конфигурира и кодира отново;
- многократно използване – обединение на учебни компоненти в много приложения и контексти.
По-важните организации и техните актуални участия в развитието на СтеО са:
AICC, IMS Global Consortium, ADL, IEEE и ARIADNE.
. Би могло да се каже, че повечето от системите завиртуално обучение са разработени на базата на един единствен стандарт, катотова не означава, че те осигуряват преносимост на учебните ресурси. Прилагането на стандартите в СВО осигурява добра структурана описание на дигиталното дидактическо съдържание, на виртуалните курсове и участниците втях, както и на дизайна на електронните образователни системи. Преносимостта наданни между различни СВО до голяма степен се определя и зависи от спазването на конкретни СтеО. За съжаление, в повечето практически разработки, СтеО не намират своето място. Основните причини са свързани с големия брой на СтеО и множеството категории, характеристики и параметри, които трябва да бъдат удовлетворени от СВО. От друга страна, по-пълното и стриктното спазване на СтеО оскъпява разработването на дадена СВО, при това – без гаранция за успех и осигуряване на преносимостта на учебнитер есурси в друга СВО. Ето защо, при изграждането на СВО все по-актуално става решаването на въпроса за преносимостта на дигиталното дидактическо съдържание.
